Със спотаен дъх народът очаква 4 септемри, когато ГЕРБ най-сетне ще извади на витрината своя тайнствен президентско-кметски продукт. В същото време в САЩ до президентските избори остават около 14 месеца, но купонът на номинациите отдавна тече с фойерверки и кебапчета.
Защо у нас е така тихо? И защо ГЕРБ така отлага? Може би защото Бойко Борисов не владее английски? Но какво значение има САЩ, там даже и футболът е съвсем друга игра. Здравият инстинкт не може да не му подсказва на г-н Борисов, че в България на една управляваща партия изобщо не  трябва президент. За какво  е? За да я поучава сутрин, да я критикува вечер, а по обяд да дава двусмислени интервюта пред "Ройтерс"?
Аз лично
бях фен на идеята Камата да седне на първия пост

Най-малкото щеше да му отива. Щеше идеално да олицетворява България. Знае и езици. Но уви, след като този живописен вариант отпадна, най-доброто решение за г-н Борисов и за ГЕРБ е изобщо да не предлагат президент.
Така стори Симеон Сакскобургготски през 2001 година. За какво му е? Ако президентът е чужд, премиерът не губи нищо от властта си. Но пък печели достойна боксова круша, за да се поддържа във форма и да сплотява бойните редици. Нищо не нахъсва така партията, както един импийчмънт за отскок на политическия сезон.
И до ден днешен НДСВ отказва да предложи свой кандидат за президент. Меглена Кунева като че ли е от целокупния български народ. Ако на 4 септември ГЕРБ неочаквано застане зад нея, може да повтори хода на Сакскобургготски, който през 2001 г. застана зад Стоянов, но пък забрави да гласува.
Явно и г-н Борисов не е чужд на подобна мисъл, но при него честолюбието е важно. Той не обича да губи. Вероятно смята, че ако остави БСП да му отмъкне този трофей, късметът му може да се обърне. Значи, все пак по-добре е да извади някой атрактивен кандидат. Но пък този кандидат трябва да бъде прилежен и послушен, за да не му създаде неприятности.
Хем атрактивен, хем послушен? В природата няма такъв човек
Едно време го създаваха изкуствено в ковачница на кадри, наречена Комсомол. Тя обаче е закрита. А сред способните да спечелят лица в ГЕРБ само г-н Плевнелиев май е минал през тази шлифовка.
Защо обаче кандидатурата на ГЕРБ се отлага чак за 4 септември? Ами я си представете, че г-н Плевнелиев беше издигнат още на 1 април. Той е оправен човек и щеше веднага да си организира мощен пропаганден екип. После щеше да си го вземе със себе си в президентството. Дългата кампания щеше да го утвърди пред народа като лидер със собствена политическа визия за България.
 Така победата щеше да бъде 80 на сто негова и едва 20 на сто на ГЕРБ. И обратното, ако кандидатът научи в последния момент и го закарат на изборите с чужд автомобил, победата ще е 80 на сто на ГЕРБ и едва 20 на сто негова. Това са уроците на реалната политика. Ако г-н Борисов не ги бе усвоил, нямаше да е това, което е.
Един от най-важните уроци е, че президент партия съсипва. Защото
всяка българска партия е деликатна бюрократична йерархия,

която се руши от алтернативата отвътре. Тя реагира на най-деликатната критика като болен зъб. Какво толкова имаше в репликата "Кажи им, Иване", която през 1999 г. президентът Петър Стоянов отправи към премиера Костов? Нищо и половина. Но заради нея сините самураи наскачаха с извадени саби и повече никога не се сдобриха.
Затова г-н Борисов вероятно внимателно е преценил всички сценарии. Ако наложи дясната си ръка Цветан Цветанов за президент, още на другия ден ще има мощен опонент, който ще му изяде главата. Прекалено е силен - има и връзки в родните служби, и в чуждите, владее партийната бюрокрация, а вероятно държи и компромати.
Ако пък издигне себе си, неизбежно ще се отчужди от ГЕРБ - както стана с Желев и с Първанов. Така че вариантът е Плевнелиев, но в 12 без пет. Нека се чувства като младоженец, който за пръв път вижда булката пред олтара. И нека до края на мандата се чуди - избраха ли ме, или ме назначиха? Тогава едва ли ще се престраши да изрече: "Кажи им, Бойко!"
Навремето СДС не успя да измисли тази съвършена схема. Затова най-дърварски предложи президентът вече да не се избира пряко, а да се назначава от парламента. Сините лидери бяха силно ошашавени от президентските волности.
 Първо Желю Желев със своите Боянски ливади. После Петър Стоянов така си повярва, че развали хитроумния замисъл на Костов да даде на Симеон Сакскобургготски президентския пост срещу подкрепа на изборите през 2001 година. Така той спука спасителния пояс на собствената си партия.
И вместо да си вземат поука от сините грешки, много политолози до ден днешен повтарят: "Президентът има само символична власт, следователно не трябва да го избираме пряко." Откъде-накъде второто да следва от първото? Няма нито връзка, нито логика. 1000 пъти по-логично е обратното, че
щом го избира пряко народът, значи трябва да получи повече власт

И наистина, едно изследване на НЦИОМ преди 5 г. показа, че 70% от избирателите предпочитат президент с повече пълномощия.
Един политик е длъжен да владее добрия тон на общественото лицемерие. Тъпо е да отхвърля публично волята на народа. И после да очаква да гласуват за него. Политикът е длъжен ловко да използва общественото мнение, за да сведе до минимум вредите от президентството.
Истината е, че президентската битка е преди всичко вътрешнопартийна война. Да вземем примера с БСП в далечната 2001 г. Тогава още не бе решен въпросът "кой кого" вътре в самата БСП. Виденовистите се чудеха как да съборят Първанов и да си върнат контрола. И тъкмо те го изнудиха да издигне кандидатурата си. Ако бе загубил, вероятно шеф на БСП щеше да стане Премянов. Но Първанов спечели именно защото СДС бе ударен от президентския тиф. После натика виденовистите в килера, назначи за шеф на БСП своя личен асистент и започна да му създава президентски проблеми.
Но до 4 септември има още време и Бойко Борисов още може да помисли за Христо Стоичков. Sometimes люн, someti- mes уин - важното е да играеш добър футбол.