Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Приликите между парад от 1918 г. и днешните бунтове в САЩ Парадът през 1918 г., когато испанският грип заразява хиляди.

Тогава е пандемията от испанския грип, от 200 000 зрители във Филаделфия се разболяват една четвърт

Набрани са милиони долари, но умират около 10 000 души само в града

Ситуацията днес в САЩ напомня случилото се през 1918 г. – масови събирания по време на пандемия, които увеличават опасността от разпространението на вирусите. Преди 102 г. това са военни паради, а днес – протести срещу расовото неравенство и полицейския произвол.

В последните месеци на Първата световна война, когато тъкмо е отминала една вълна от испанския грип, град Филаделфия се готви за парад, разказва сп. “Ню Йоркър”. Скоро преди това в САЩ е въведен федерален данък върху доходите и страната търси начини да увеличи приходите си.

Местните власти

са подложени на

натиск да продават облигации

– “заеми за свободата”. За целта са планирани паради във всички щати, за да се вдигне патриотичното настроение и да се съберат средства.

Лекарите във Филаделфия предупреждават, че масовите събирания по време на пандемия ще са пагубни, и здравният комисар Уилмър Крусен призовава да отменят парада. Но местните власти разпространяват брошури с указания хората да покриват лицето си, когато кашлят и кихат, и позволяват провеждането на мероприятието. На 28 септември 1918 г. двеста хиляди души излизат на улиците, за да наблюдават военните колони, които се точат в продължение на километри. Докато се възхищават на дефилиращите машини и лупингите на бойните самолети, между хората вървят продавачите на облигации. Парадът набира стотици милиони долари.

Но след 72 часа болниците във Филаделфия са пълни с болни, в тях не остава нито едно свободно легло. В следващите седмици около 50 000 жители се заразяват с грип, а месец след парада 10 000 умират от него. В град Сейнт Луис, който отменя шествието, починалите са под 700 души за същото време.

Паралелите между случилото се тогава и днес са очевидни, макар убийството на Джордж Флойд да няма връзка с държавните облигации, а

коронавирусът не е грип.

Приликите са ясни – има масови събирания заради протестите, макар и повечето участници да са с маски. Това може да доведе до експлозия на вируса, който и без това е заразил над 2 милиона души в САЩ.

От гледна точка на убийството на Джордж Флойд безредиците са оправдани, но от гледна точка на здравето те са много опасни, пише списанието. Минесота, където започна всичко, миналата седмица регистрира рекорд в починалите от COVID-19. И това е един от непредвидените ефекти от масовите шествия.

Дали обаче те ще доведат и до други промени в САЩ?

Протестите срещу расовото неравенство и репресии имат дълга история, най-известните от които са “дългите горещи лета” от 1963 до 1968 г. Това, което се случва тогава, може да помогне да разберем какво ще се случи днес, пише сп. “Нешънъл джиографик”.

По същия начин през 60-те години демонстрациите се опитваха да спрат институционалната дискриминация, сегрегация и насилие. В своето “Писмо от затвора “Бирмингам” Мартин Лутър Кинг характеризира афроамериканските протести, обхванали града през 1963 г., като призив към нацията “да се завърне към великите кладенци на демокрацията, изкопани дълбоко от бащите основатели”.

В обръщението си по телевизията

на 11 юни президентът

Кенеди заявява,

че протестите може да са мирни или насилствени в зависимост от отговора на правителството. “Тези, които не правят нищо, предизвикват срам и насилие – каза той. – Тези, които действат активно, признават правото и реалността.” След убийството на президента Линдън Джонсън представя Великото общество – програма, която трябва да се бори с бедността и социалното благополучие. Мартин Лутър Кинг приветства мерките на правителството.

Но през 1964 г. 15-годишният афроамериканец Джеймс Пауъл от “Харлем” е убит от полицай. Кварталът е превърнат в бойно поле между местните жители, които хвърлят камъни и бутилки, и органите на реда, които атакуват и мирните наблюдатели. Това трае 6 дни.

След края на бунтовете властите обещават да финансират района, за да го избавят от бедността. Месец след това излиза Актът за икономическите възможности. Говори се за образование, пълноценна храна и следучилищни програми. Но

за войната във Виетнам са отпуснати много повече пари,

отколкото срещу бедността в “Харлем”.

Около година по-късно експлодира предградието “Уотс” на Лос Анджелис, пише “Нешънъл джиографик”. Същата смесица от мизерия и расова сегрегация, полицейско насилие предизвиква протестите и гражданското неподчинение на западното крайбрежие. 90% от жителите на квартала са афроамериканци, 30% от тях са безработни.

Всичко започва, когато полицията спира чернокож моторист на име Маркет Фрай, защото подозират, че е пиян. Арестуват го заедно с брат му и майка му. Само след час започват масови безредици и продължават цяла седмица. Разпростират се на 70 км и за да ги потушат, са мобилизирани 14 000 полицаи. 34-има биват убити в сблъсъците, 1000 са ранени, а поне 4000 арестувани.

Президентът отпуска пари срещу бедността в района

по договорка с Мартин Лутър Кинг в един от последните им тайни разговори.

Но и тези средства не променят много състоянието на чернокожата общност, както се случва предната година и в “Харлем”. В крайна сметка безредиците стават причина да бъде приет Законът срещу уличната престъпност през 1968 г.

Текстът на закона довежда до това, че войната срещу бедността е трансформирана във война срещу престъпленията, пише “Нешънъл джиографик”. Много афроамериканци получават присъди по този закон.

До какво ще доведат днешните протести? Все още никой не може да предвиди, тъй като засега те нямат други искания освен спиране на полицейското насилие, расово равенство и повече човешки права.