Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

206 000 жертви на комунизма в България, 142 млн. в целия свят

Истинският брой на жертвите на комунизма е многократно по-голям от официалните версии. Марксистите са погубили 142 милиона души в целия свят, а в България те са 206 000. Това става ясно от книгата "История на БКП" на Никола Алтънков, който бяга на Запад през 1965 г. през... СССР.

Животът, приключенията и изследванията на доктора по история и професор от Калифорнийския университет в Санта Барбара са достойни за роман, както и за основа на зрелищен екшън филм за епохата на Студената война.

Той е член на Академията за политически науки в Ню Йорк от 1984 г. и на почетното социологическо общество "Делта Тау Капа" от 1975 година. А иначе е роден в София на 17 август 1932 г. Само 18-годишен е, когато бива въдворен в концлагера на остров Белене. После завършва английска филология в Софийски университет "Св. Климент Охридски".

През 1965 г. заминава на екскурзия до Ленинград, в която е отреден един ден за посещение на Финландия. Там се укрива в американското посолство, а впоследствие стига до Швеция и после до САЩ.

Завършва специалност "История"

в Калифорния. Автор е на трудове по история, политология, социология и икономика. Вече в България, завършва и издава последните си книги: "България, малък тигър", "Икономика на благоденствието", "Нарекоха ги фашисти", "Светците ги съдят" и "Кой победи".

В най-новата си книга "История на БКП", базирайки се на международни източници, изследователят прави извода, че жертвите на комунизма в България са над 200 000! Тези цифри стряскат читателя не на шега. Стига се дотам шефовете в известно столично издателство да свалят книгата от печатарските машини! Вероятно поради страха, който продължава да е жив в българското общество. Страха от тоталитарния комунизъм и неговата ДС.

За непредубедения читател темата БКП отдавна е изчерпана и безинтересна. При положение че по време на тоталитарния режим бяха издадени поне пет истории на Българската комунистическа партия. И все пак

какво е новото и неизвестното,

което откриваме в научния труд на проф. Алтънков? Най-интересен е периодът след влизането на партията в Коминтерна след 1919 година, когато започва да се нарича БКП.

Тези десетилетия до 1944 година от партийната история не са много познати. С изключение на партизанския период, когато се героизираше тяхната съпротива. 30-те години са почти непознати. Какво са правили комунистите през това време? 20-те години също не са добре изследвани.

По онова време например

Георги Димитров защитава идеята за 4 български съветски републики

(България, Добруджа, Тракия и Македония в рамките на Балканската федерация) в реч пред комунисти емигранти през февруари 1923 г., като поставя искането за независимост на националноосвободителните движения на македонските, добруджанските и тракийските българи от "българската буржоазия". Септемврийското въстание не е това, което сме учили в училище.

Георги Димитров и Васил Коларов вдигат своите съпартийци на бунт само и само да угодят на своите началници от Москва. Но още в самото начало на метежа се натоварват в един автомобил и бягат в Югославия. После югославското правителство ги настанява в един хотел в Ниш; урежда им фалшиви югославски документи за самоличност, с които двамата "герои" емигрират в Австрия.

От 1925 до 1928 година Димитров живее в СССР; по спомените на негови съратници от Коминтерна работата му като партиен функционер не е особено ефективна - българинът прекарва времето си основно в запои и ухажвания на млади другарки. Макар че е женен за сръбкинята Любица Ивошевич. Тя обаче е душевноболна с диагноза параноидна шизофрения и се намира на лечение в московска психиатрична клиника.

В началото на 1929 година Георги Димитров е изпратен в Берлин,

вече като шеф на Западноевропейското бюро на Коминтерна. Сведенията за живота му през следващите четири години са оскъдни, като вероятно много материали в съветските архиви от този период са засекретени заради работата на Димитров за разузнаването. Функционери на Коминтерна определят дейността му като "отвратително лоша", а според някои от тях целият престой на Димитров в Берлин е разглеждан като средство за неговото изолиране.

Но на българина малко му пука за идеите, неговата страст са "другарките". Самият той по-късно заявява самохвално пред съда в Лайпциг: "Трябва да знаете, че не съм нито импотентен, нито хомосексуалист, а мъж".

"Третата част на моята

"История на БКП"

е по-интересна, понеже е теоретична - споделя проф. Алтънков. - Там за първи път аз въвеждам понятието "демоцид", което е по-обемно. Терминът се превежда като народоубийство. Докато геноцид имаме, когато едно правителство убива собствените си граждани по етнически или религиозни причини - както става с евреи, с арменци.

Арменците са били граждани на Османската империя, а пък турското правителство ги убива, защото са етнически арменци. Германците преследват евреите и ги убиват, защото са евреи. Докато при жертвите на комунизма, болшевиките убиват гражданите на страната по каквито им хрумне причини, главно политически. Така че това е ново понятие, демоцид, което включва всички жертви, дадени от един народ, които са убити от собственото му правителство. Демоцидът включва в себе си понятието геноцид."

Понятието антифашистка съпротива,

приложено към България, не е точно, пояснява още проф. Алтънков. Днешните потомци и приемници на българските комунисти искат да почистят сами имиджа на предците си, определяйки ги като "антифашисти". По подобие на французи, белгийци, холандци, които са се борили против нацизма. Добре, но в България нямаме фашизъм.

Болшевиките практически са местен отряд на съветската власт, просталинисти. Те са поделение на Коминтерна. И, разбира се, до нападението на Германия над Съветския съюз, в България няма никаква съпротива. И после, след 22 юни 1941 година, нашите комунисти не убиват нацисти, те убиват свои, българи. 99 на сто от техните жертви са местни българи. Ген. Луков, полк. Пантев и други жертви на "черните ангели".

А издевателствата на "шумкарите"? Партизаните влязат в някое село или мандра, откраднат кашкавала, изгорят архивите, убият мандраджията, кмета и секретар-бирника. Те са убивали българи. И за да си оправдаят после деянията, казват: Ние се борихме против фашистите. Какъв фашист е кметският наместник в Брегово? Това е едно от нещата, които стъписват читателя в книгата.

В тази "История на БКП" авторът изброява

всички жертви

от двете страни

Жертвите, които са дали комунистите от 1923 до 1944 година, включително и жертвите след 1944 година, убити от горяните. От 1923 до 1987 година жертвите от страна на комунистите са 7107 души.

В тях влизат 4080 по време на партизанското движение. През "голямото" кърваво Септемврийско въстание техните жертви са 787 души. При "белия терор" след атентата в катедралата "Св. Неделя" са по-малко от 1000. Но те на свой ред убиват повече хора до 9 септември 1944 г. отколкото са техните жертви - комунистите избиват около 9000 души. След преврата на 9 септември числата се изменят стремглаво. И все пак, това са приблизителни сведения, никой не може да каже колко точно са пострадалите. След като идват на власт, комунистите убиват 197 000 души - противници на "народната" власт.

Като прибавим избитите 9000 преди 1944 година, общо жертвите на болшевиките стават 206 000. Това са повече от загиналите по време на всички войни, водени от България, плюс убитите през Априлското въстание.

Наистина, досега се говореше за около 30 000 убити от комунистите. Тази цифра е твърде удобна за много хора, но не е вярна. До 1952 година режимът в НРБ избива около 120 000 души. Те продължават да убиват през цялото време, до 1987 година. Това са числата. Ужасяващи са! И затова за тази книга се мълчи, не се говори нито по радиото, нито по телевизиите.

"Аз мога да свидетелствам

от лична гледна точка - разказва проф. Никола Алтънков, - аз бях в Белене от 1951 до 1952 година. Бях на Първи обект, където имахме 50 бригади по 50 души. Значи 2500 души работехме на Първи обект. На Втори обект също бяха 2500 души. По моето време само в Белене имаше над 8000 души. А смъртността не идва само от убийства. През оная зима температурите падаха до минус 25 градуса под нулата. Умираше се от глад, от бой, от студ. Когато Дунавът придойде, се издавиха близо 800 затворници."

Повечето сведения, цитирани в новата "История на БКП", са от чужди източници. Чужди вестници, чужди списания. От легациите в София. Царица Иоана, съпругата на цар Борис III, в мемоарите си, които излизат през 1964 година в Милано, посочва, че убитите в България до 1950 година са 120 000. Небезизвестният Мирчо Спасов остави спомени, в които разказва как, докато той е бил шеф в

Дирекция на милицията

на Лъвов мост,

ежедневно са докарвали арестанти от цяла България - с влакове, камиони, с волски каруци. Тези хора не оставали повече от 2-3 дни. Всяка вечер оттам тръгвали по десетина камиона, които откарвали жертвите към радомирските балкани.

В своя капитален труд проф. Алтънков се позовава на американския политолог Рудолф Ромел, професор в Хавайския университет. Той е посветил много свои изследвания на демоцида, публикувайки статистики за комунистическия демоцид в световен мащаб от Афганистан до Югославия за периода 1917-1987 година. За България посочва, че жертвите са между 192 000 и 322 000. Общо пострадалите от комунизма в световен мащаб са 142 милиона по данни на проф. Ромел.

Ето и едно косвено потвърждение на броя на жертвите на комунизма. В Македония избитите от Титовите комунисти след 1944 година българи са около 38 000 души. И това е на около 1,5 млн. население. В България, която е с 5-6 пъти по-голямо население, цифрите са около 200 000 жертви.

При такива случаи на масови убийства е много трудно да се намерят списъци на жертвите. Никой не оставя следи след себе си, комунистите още по-малко. Едва ли някога ще се разкрият подробни сведения за убийствата. И досега не знаем колко са убитите в лагера "Слънчев бряг" край Ловеч. Дали са само 160 души? А колко са избитите в Белене?

"Аз не мисля, че съм най-умният човек на земята, нито че съм най-добрият историк в България - твърди Никола Алтънков. - След мен може би ще има още 10 истории на БКП. И ще се види, малко по малко нещата ще се избистрят. Но засега е това."