Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Бесовете на Достоевски

Геният е измъчван от купища страхове и е подчинен на патологична страст към хазарта. Рулетката - над словото, славата, уважението и любовта

Много от демоните у писателя са събудени от баща му Михаил Андреевич, който бил тиранична фигура

Ако един от най-близките ти приятели трудно може да каже искрено ласкава дума за теб, след като вече те няма, това означава ли, че не си дал най-доброто от себе си...? Че си загубил много в голямата игра на живота... Че си останал длъжник... Или напротив. И най-лошия жребий си платил!

Николай Николаевич Страхов хем пише спомени за своя гениален приятел Фьодор Михайлович, хем се оплаква на Толстой, че за да го прави, се бори с трудно преодолимо отвращение у себе си. Защо? Човекът не бил нито добър, нито щастлив. Бил зъл, завистлив, развратен... Низките постъпки му били запазена марка, а вместо да се срамува, той се гордеел с тях. И прекарал времето си на тази земя във вълнения и ядове, които биха направили всеки друг да изглежда жалък и смешен.

Всеки друг, но не и Достоевски! Да беше припомнил Толстой на Страхов да прочете отново "Бесове" и да се вслуша в онзи, който е написал: "От жалки истини безброй по-скъпа е лъжата, що ни възвисява." Нали за него иде реч!

Със замах Достоевски оставя дълбока диря в световната литература и обезсилва мнението на всеки, познавал го някога. Написаното превъзхожда тленността. И кой е казал, че му е било лесно да е какъвто е бил?! Цял един живот. Шест десетилетия творецът е заложник в тъмните подземия на собствената си душевност, където гъмжило от слабости, пороци и страхове го изтезават ежедневно. Сякаш всички бесове на човечеството са избрали да се подслонят у него и като на рулетка един след друг да му се падат на късмет, за да го превземат и тласкат към откровение. А Фьодор... той пак и пак залага, пълни чашата догоре и трансформира всяка загуба и всяка победа от тази адска игра в творчество. Увековечава себе си, впрегнал собствените си демони в атака срещу забвението.

Всеки вътрешен и външен гърч на Достоевски е резонирал в неговите герои и е отекнал в произведенията му. Той наистина познава всяка ниска и всяка висока емоция и мисъл. Неслучайно е мнението, че цялата истина за света е събрана в "Братя Карамазови". 

Още с влизането си в играта Фьодор няма късмет. В детството му са налице обстоятелства, които оформят хистеричния му и депресивен характер. Още тогава се посаждат зрънцата на хипохондрията, параноята и епилепсията. Големият виновник, който ще събуди много от демоните у бъдещия гениален творец, е неговият баща.

Какви бесове са виели у Достоевски и защо любовта му е била "дионисиева" - четете в "Космос".