Върти се из тукашния клюкарник покана за "Изкуството на еднодневния полет" - как закусваме в самолета, обядваме в Европа и вечеряме у дома.

Е, за подобни "начинания" съществува хубавата българска фраза "дупе път да види". Идеята е осъществима и е пълна глупост, която освен разхождане на дупето, включва и твърде много напълно излишни разходи.

Ще започна от разпределението на времето.

За да се осмисли пристигането на някоя интересна дестинация, човек трябва да излети възможно най-рано от София - да кажем в 7 сутринта (а има и по-ранни полети).

За да излети в 7, дори когато носи само ръчна чанта, трябва да мине на рентген, 45 минути преди полета трябва да е на гейта, защото тогава започва пускането на пътниците и самолетът се затваря поне 20 минути преди излитането.

За полет в 7 сутринта, пътникът трябва да се надигне от леглото най-късно в 4, освен ако не живее на пет минути от летището, като мен. И понеже толкова рано метрото не се движи, трябва да вземе или такси, или някой да го закара.

За това в обявата за "изкуството не еднодневното пътешествие" нищо не се казва.

Да започнем от закуската в самолета, тогава.

От редовните превозвачи, които излитат от София, храна на борда поднасят България ер и турците. Всички други редовни компании може да дадат вода, а храната - полуготова, претоплена или пакетирана, се плаща по солени цени. Та ако ще закусвате в самолета, пригответе си сандвич (и баничарниците не отварят толкова рано, а от летището можете да вземете сандвич за 20-тина евро).

Е, закусвате със своя сандвич и водичка, налята от безплатното фонтанче на летището, макар душата ви да спи - все пак сте станали в 4,30.

За да бъде изгодна цената за еднодневния воаяж обаче , няма как да летите с редовен превозвач - взимате нискотарифен.

За да е приятно пътуването за този един ден, трябва да сте сигурни, че времето е хубаво - адски тъпо е да се вдигнете до някъде си и да се удавите от дъжд. Затова еднодневно пътуване със самолет не се планира 6 месеца по-рано - това е моментно състояние на шемет, когато купувате билет, щото така искате.

Летите каквото летите, кацате. Ако не броим Виена и Барселона El Plat, всички други летища са на между 35 минути и 2 часа от самия град. Е, няма да взимате самолет до средата на нищото, де. Някои връзки до града са само по половин час.

В идеалния вариант час и половина на летището, час и половина полет (не знаем и след колко време пътниците ще слязат от борда и ще влязат на летището) и половин час до града - това са минимум три часа и половина в едната посока. И да - скоро е време за обяд.

От столичното летище ранните полети са по 25 дестинации. От тях 15-тина са на до 45 минути от посрещащото летище с метро или с влак.

Ако обаче искате да посетите музей, галерия или особено популярно място няма да можете, защото от години вече билетите за тези места се продават предварително и са с определен час за вход. Та каквото и да ви вълнува, ще го гледате само отвън.

Въпросът за връщането е в колко излита самолетът. За да се осмисли шляй разходката, полетът трябва да е между 20 и 21 ч, а това, с часовата разлика, значи кацане след полунощ. Метрото пак не работи. Или трябва да ви чака някой, или да вземете такси.

И така: какво сте постигнали чрез "изкуството" да летите до Европа за един ден?

Плащате за такси, за самолетен билет и след три-четири часа път в едната посока (и то ако няма никакво закъснение!), стигате до мечтания обяд. Това, че сте изтощени и не ви се яде няма значение - изкуство е това! След сумарно три часа разходка из този град, трябва да фукнете обратно към летището, а като кацнете в София, пак да вземете такси, за да се приберете.

Ама сериозно ли след това ще седнете да вечеряте у дома?

Несъмнено близостта на Европа и директните полети от столичното летище до общо 90 дестинации прави всяко място на континента лесно и относително бързо достъпно. Но е важно човек да прави разлика между кратка ваканция и безсмислено харчене на пари.

Оптималното пътуване е кацане рано сутрин - няма значение къде - спокойна разходка, обяд и малко освежителна дрямка в ранния следобед. После идва посещение на някакво събитие, което осмисля пътя, лежерно утро без бързане и човек да отлети с късния полет на следващия ден. В идеалния вариант нощувките ще са две и заминаването ще е на третия ден вечерта.

В света се напълни с "пътешественици", които броят посетените места буквално с всяко кацане и стъпване с крак извън сградата на летището, а това е глупост.

От поне пет-шест години на Запад е въведен терминът staycation - не просто ваканция, а да стоиш на едно и също място и да му се наслаждаваш, без да препускаш като кон. И ако човек ще губи толкова часове в самолетно пътуване, което става все по-затормозено по ред причини на "международното положение", нека поне си подари удоволствието да поеме дъх там, където е отишъл и изпита наслада без да прави луди тегели до летище, от летището и обратно до летището и пак път от летището.

Изкуството в пътуването е да отидете на желано място, да отседнете в чаровен хотел и да изпълните поне едно желание на това място, което сте предвидили достатъчно рано, за да се получи идеално.

От Фейсбук.