Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Путин на лов за 50 олигарси бегълци

Атаката на Путин срещу предприемачи в Русия, забогатели след разпадането на СССР, принуди много от тях да избягат с капиталите си на Запад. Москва се опитва да ги върне обратно.

Руската прокуратура предприе кампания и състави списък на около 50 едри бизнесмени, обявени за международно издирване. През септември представител на руската генерална прокуратура съобщи, че от началото на 2018 г. седем богати руснаци са изключени от списъка за международно издирване.

Те са решили да се върнат в Русия, след като генералният прокурор Юрий Чайка обеща обективност по следствените дела. Междувременно прокуратурата и съдът продължиха да обявяват

руски богаташи за международно издирване

Така се случи например с братя Дмитрий и Алексей Ананиеви. "И двамата бивши мултимилиардери със състояние по 600 милиона долара винаги са се държали много лоялно, никога не са се възмущавали от системата на Путин и по-скоро са играли по неговите правила", пише журналистът Едуард Щайнер от "Ди велт".

Но московският съд е на друго мнение. На 9 септември 2019 г. руските медии РБК и "Комерсант" съобщиха, че има решение за задочен арест на братята. Съдът потвърди новината. Оттогава Ананиеви, които напуснаха страната навреме, фигурират в списък за международно издирване. Следствието ги обвинява, че през декември 2017 г. са изтеглили 66 милиарда рубли и 575 милиона долара от Промсвязбанк и са ги легализирали в рамките на дейността на организирана престъпна група.

Промсвязбанк

беше една от

11-те важни банки,

които държаха повече от 60% от общите активи на руския банков сектор. През декември 2017 г. Централната банка обяви реорганизиране на финансовата институция заради големия й обем лоши кредити.

Поставянето на трета голяма банка към контрола на регулатора не беше неочаквано за участниците в пазара. Структурите на братя Ананиеви загубиха контрол над финансовата организация и в нея влязоха временни синдици.

Месец след като банката бе поставена под контрола на регулатора, стана известно, че на основата на финансовата институция ще бъде създадена банка за поддръжка за държавни поръчки за отбрана и големи държавни договори.

Според плана на властите тя ще бъде базова банка за отбранителна индустрия и ще обслужва минимум 70% от договорите за отбрана на държавата.

Сега Промсвязбанк се оглавява от Петър Фрадков, син на бившия премиер Михаил Фрадков

Новото ръководство на банката съди Ананиеви за активи в рамките на събирането на стари дългове.

Според близък до братята източник те са били силно шокирани от бързите действия на властите. "Банката беше унищожена. За мен тези събития станаха неочаквано... в толкова кратки срокове. Убеден съм, че това е грешно решение...

Бизнеса, който поддържах 22 години, всичко това вече го няма – коментира Дмитрий Ананиев пред "Ведомости". - Но аз не съм съгласен с интерпретацията на медиите, че това е бягство. Не съм избягал", казва той. В момента е със статут на постоянно пребиваващ в Кипър, където се лекува според него и адвоката му, който се яви през февруари т.г. в Арбитражния съд в Москва, докато Алексей Ананиев е в неизвестност.

Като част от временните мерки по съдебните дела срещу братя Ананиеви и други лица от банката, вземащи решения, Арбитражният съд в Москва конфискува имуществото им в размер на над 282 милиарда рубли. Става дума за два самолета "Бомбардие Чалънджър 650", както и 50 недвижими имота, между които апартаменти и земеделски терени, 8 автомобила "Мерцедес", един "Ягуар" и колекция от картини, пише "Ди велт". Отделно от това към Ананиеви са предявили претенции за 40 млн. евро в иск в Лондонски съд от притежатели на кредитни известия, гарантирани от бившата им банка.

Със случая на братя Ананиеви "ловът на бизнесмени" и по-скоро на избягали олигарси достига нов апогей. Според "Ди велт" от началото на годината има

много повече

такива случаи в сравнение с преди

И въпреки че всеки казус е различен и процесите невинаги да се основават на враждебността на държавата към бизнесмените, а и на злонамерени атаки от бивши бизнес партньори или конкуренти, цялостната картина хвърля сянка върху инвестиционния климат в Русия, смята Щайнер.

Няколко дни преди да бъде взето становището по делото на братя Ананиеви, Басманският московски съд взе друго подобно решение за задочен арест. На 6 септември 2019 г. Сергей Петров, основател и председател на Съвета на директорите на група "Ролф", който има състояние от 900 млн. евро и е на 114-то място в списъка на руския "Форбс", беше обявен за международно издирване. Той е

обвинен за незаконен трансфер на близо 4 млрд.

рубли ($63 млн.) в чужбина. "Като привърженик на демокрацията богаташът беше почти единственият олигарх, който подкрепи опозицията срещу Путин и като депутат не гласува за анексията на Крим", отбелязва Щайнер.

Петров е бил избиран за представител в държавната Дума през 2007 и 2011 година и е кръстник на партия "Справедлива Русия". В свое изявление той подкрепи и протестите срещу фалшифицирането на резултатите от изборите за парламента през 2011 г. Петров свърза делото с политическата си дейност, битката си за плурализъм и разделение на властите. Това става ясно от негово интервю пред изданието "Медуза".

Компанията "Ролф" е основана през 1991 г. и се позиционира като най-големият автомобилен търговец, който представлява и продава световноизвестни марки коли. През 2018 г. тя е контролирала 11% от руския пазар и има $3,6 млрд. приходи. В края на юни т.г. Следственият комитет обвини Петров, че в заговор с руския автодилър през 2014 г. са преведели средства по сметките на кипърската офшорна компания на Петров "Панфел лимитид". За целта бил направен умишлено фиктивен договор за придобиване от "Ролф" на акциите на "Ролф естейт" от "Панабел лимитид" за $63 млн.

Следователите са категорични, че разходите са били умишлено завишени. Петров оспорва оценката на сделката в съда. Руски медии установиха, че експертизата на продажната цена на компанията, която ФСБ представи пред съда по делото на Петров, е извършена от компания в Северен Кавказ, отдавна загубила одиторския си статус и на ръба на фалита поради данъчни проблеми.

По делото са обвинени Анатолий Кайро, директор на отдела за бизнес развитие на Ролф, бившият генерален директор на компанията Татяна Луковецкая и генералният директор на "Панабел" Георги Кафкалий. Кафкалий и Луковецкая са напуснали Русия. Никой от тях не се признава за виновен.

По време на разследването са проведени

29 обиска в компании и жилища на мениджъри,

дори и в дома на 90-годишната майка на Петров. Предприемачът, който от две години живее в Австрия със семейството си, е обвинен в мошеничество и нарушаване на закона за офшорните сделки.

По този текст от Наказателния кодекс той може да получи до 10 години затвор. "Аз съм гражданин на Австрия, тя не екстрадира своите граждани", заяви Петров пред "Оупън Медия". Той твърди, че освен политическа поръчка това е и

опит за присвояване на бизнеса му

"Вероятността за екстрадиция е малко вероятна, включително поради необоснования характер на обвиненията", заяви адвокатът на Сергей Петров Александър Макаров.

Напоследък Федералната служба за сигурност се включва във все повече съдебни процеси срещу предприемачи. Сътрудничеството между службата и правосъдието става все по-тясно, както и ролята и по икономически дела, подчертава "Ди велт". Според изданието ФСБ се включва в акция срещу Давид Якобашвили, съосновател на компанията "Вим-Бил-Дан".

Това става след атака срещу него от страна на бившия му партньор и приятел от детството Борис Минахи, американски гражданин, който си

партнирал със службата, за

да се отърве

от бизнесмена

През юни т.г. е обискиран музеят "Собрание" на мецената Якобашвили, в който има 20 000 експоната.

По информация на изданието РБК обиските са свързани с наказателно дело, заведено от ФСБ след обвинения на Борис Минахи, че бившият му партньор се опитал да открадне дяловете му в компанията. Якобашвили заяви, че е във Франция и няма да се връща в Русия, докато са изясни казусът.

Според интернет изданието The Bell общият размер на щетите в рамките на 12-те най-големи дела срещу бизнесмени, обвинени в извършване на реални или фиктивни икономически престъпления, е 700 млрд. рубли ($10 963 млрд.).

"В 99% от случаите на икономически престъпления завършват с обвинителна присъда. Само в категорията, свързана със създаването на престъпна организация, присъдите са 98,85%, а в областта на прането на пари - 91,89%. Така мнозина бизнесмени може да се озоват в затвора.

Вероятно има

възможност и

за компромиси

През есента на тази година стана ясно, че от началото на 2018 г. до есента на 2019 г. са осъдени 23-ма руски бизнесмени-бегълци. Седем от тях са били изключени от списъка за международно издирване. Те са се явили пред разследващите органи, получили официалното уверение на генералния прокурор Чайка, че ще има обективност в разследването.

При доброволно явяване законът не предвижда арест. Очакванията на руските власти са от тази възможност да се възползват и редица едри бизнсмени от т.нар "Лондонски списък", които са избягали на Острова с руски капитали. Така Путин се надява да върне под руска юрисдикция изтеклите в чужбина пари.

В сайта на една от московските адвокатски кантори пише: "Търси ви Интерпол. Какво да правите?" и се дават съвети на предприемачи, които могат да попаднат в списъци на издирвани не само за престъпления, а и след атака от техни бизнес партньори и конкуренти.