Всеки път на избори у нас се случва едно и също. Социологическите агенции съобщават предварителни резултати за нагласите, но в нощта след вота изведнъж се появява поредната "изненада". Това кара хората да се чудят социологията сериозна наука ли е, средство за манипулиране на вота след заплащане от партийните централи или просто алабалистика.

Току-що провелите се избори не правят изключение. Най-драстичното разминаване между прогнозните и действителните резултати за кмет на София беше изследването на "Маркет линкс" по поръчка на сайта "Офнюз". Седмица преди вота агенцията даваше 4% преднина на Мая Манолова срещу Йорданка Фандъкова.

Какво обаче се случи на първия тур? Фандъкова бие Манолова с 9 процента.

Това е твърде драстично разминаване между прогнози и действителност (13%) - много, много извън статистическата грешка.

Най-странното в случая е, че социологическата компания е

бивша собственост на Румяна Бъчварова,

настояща посланичка в Израел и ексшефка на кабинета на премиера Бойко Борисов.

"168 часа" се свърза с агенцията, но до редакционното приключване на броя

не получихме отговори на въпросите,

които зададохме - каква е причината за драстичната прогнозна грешка и как правят изследванията си?

Освен това фрапиращо разминаване "Маркет линкс" не можа да измери и нарастващата подкрепа за Борис Бонев от "Спаси София". Агенцията му даваше само 5%, но младият мъж се оказа истинската изненада на тези избори със своите 10,76%. Независимият кандидат за кмет всъщност беше подценяван от всички агенции за сметка на Ангел Джамбазки.

Шокиращо, но социолозите от "Барометър" предварително

определиха патриота за претендент за балотажа с цели 18%.

В действителност активистът на ВМРО получи едва 3,9%. След него в официалната класация на ЦИК остана само Волен Сидеров.

С това обаче социологическите недоразумения 2019 не приключват. Друга доста грешна прогноза даде "Медиана", която седмица преди вота показа само 3,5% разлика между Фандъкова и Манолова - 27,8% срещу 24,3%.

Този похват се използва често у нас преди избори и цели да активира максимално електората. Резултатът на настоящата кметица беше силно подценен.

Неслучайно в последните 30 години

“Медиана”

винаги е била

свързвана с БСП.

Разбира се, собственикът й Кольо Колев има съвсем логично обяснение за разминаванията между прогнози и реалност:

"Изследванията са обременени с възможността от грешки. Грешките се посочват в доверителните интервали (напр. 95% вероятност; отклонение при 50% дялове). Казано простичко, разлика от 2-3 дори 4% не следва да се интерпретира като разлика, освен ако не се потвърждава в няколко изследвания."

Социолозите твърдят, че проблемът с неверните резултати не се дължи на тях, а на претърпелите промяна нагласи на хората и от това, че не всеки казва истината за кого ще или е гласувал.

Тези, на които са им платили да пуснат бюлетина за даден кандидат, се страхували да признаят, че са предпочели друг. Други се притеснявали, че вотът им е непрестижен, затова на изхода на секцията казвали, че са харесали някой от останалите претенденти.

Проучването на "Маркет линкс" за София е правено повече от седмица преди вота. А точно в последните дни настъпила промяна в нагласите, обясняват експерти. От една страна, избирателите се повлияли от представянето на кандидатите на дебатите по телевизиите. От друга, много хора решили за кого да гласуват в последните дни или дори в деня на изборите.

Мая Манолова много набра в началото на кампанията, искаше да бъде кандидатът на протестния вот, но в последната седмица подкрепата й спадна. Тя привлече гласоподаватели още като омбудсман, хората мислеха, че ще защитава интересите им, след като се противопостави на "Топлофикация" и се ангажира със социални каузи.

Но в кампанията вече беше постигнала максимума. А на дебатите по телевизиите не можа да защити програмата и тезите си, така че да убеди повече избиратели. За разлика от нея

младият Борис Бонев от “Спаси София” само спечели от участието си по медиите.

Дебатите според социолозите повлияли на хората в изборния ден. Но фактите сочат, че агенциите, които мерят рейтинга на кандидатите за кметове, направиха гафове и на екзитполовете.

На 27 октомври три фирми подаваха данни от екзитпол в Пловдив, че втора след кандидата на ГЕРБ Здравко Димитров е бившата общинска съветничка Дани Каназирева. Тя уж имаше 20%, но в понеделник с официалните си резултати ЦИК спихна подкрепата й до 11%. А действителният конкурент на гербаджията за балотажа е претендентът на ВМРО Славчо Атанасов с 16%.

Случайно или нарочно агенциите не подадоха информация, че човекът на ВМРО ще се яви и на втория тур?

"Грешката не е у социолозите. Намеренията на хората са едно, действията им са друго - не се предава и шефът на "Галъп интернешънъл" Андрей Райчев пред “168 часа”. - Често се случва даден кандидат да набере скорост в последния момент. Има колебаещи се, които са решили да пуснат бюлетина за него. Има хора, които на първия тур избират някой симпатичен, който няма шансове, а на втория вече този, който смятат, че ще свърши работа." Според Райчев стават грешки при проучванията и по друга причина - защото не е ясно каква част от вота ще е корпоративен или купен. Но е категоричен, че неговата агенция винаги давала точни данни. Но само преди два месеца тя даде 8% преднина на Манолова в свой сондаж.

Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч" също заяви, че социолозите работят с нагласи, а не с прогнози. Причината за разликата в Пловдив не е в методиката на агенцията, а се крие в реалността в града, каза тя по повод грешката.

Социолозите може да не признават, че проучванията им не дават верни прогнози, но всички помнят скандалния случай с МБМД през 2013 г.

Тогава агенцията излезе с данни, че за предсрочните парламентарни избори преднината на ГЕРБ пред БСП е цели 14% (или 30 за ГЕРБ срещу 16 за БСП). После резултатите бяха 30,54% на 26,61%. Тоест агенцията на Мира Радева беше познала процентите за генералската партия, но силно беше занижила тези на червените.

"Това е много смешно. Когато се публикуват изследвания, всеки социолог стои зад тях с името си. Къде е тук, къде е агенцията? Радева вече застана начело на агенция ЕЖК - "Една жена каза", заяви тогава колегата й Кольо Колев от "Медиана" по Би Ти Ви. Той обвини шефката на МБМД, че си е измислила проучването. Според нея обаче то е поръчано от американска фирма.

Андрей Райчев беше още по-рязък: "Аз, ако бях изнесъл такива данни, щях да се обеся. В моите очи тя вече не е социолог и не искам да седя заедно с нея в нито едно предаване. Тя развали социологията и накара хората да казват - ето, всичките са гадове."

Малко след това, след като бяха огласени последните факти около скандала с подслушването "Ало, Ваньо", Мира Радева проведе ново изследване, което промени леко процентите. ГЕРБ спадна до 28%, а БСП се покачи до 18%. Но и тази козметична корекции пак беше далеч от реалните резултати впоследствие в деня на вота.

"168 часа" направи опит да се свърже с Мира Радева, но до редакционното приключване на броя тя не отговори на позвъняванията ни. Агенцията й пък е в процес на несъстоятелност от юни месец официално заради неплатени кредити в размер на 42 000 лв.

Когато колегите й се нахвърлиха върху нея заради драстичните разминавания, социоложката поиска всички да предоставят информация за методиките си, което те отказаха.

На сегашните избори агенцията на Мира Радева вече не правеше проучвания. Истината е, че тя имаше и попадения през годините. През 2000 г., когато никой не предполагаше, че царят може да участва самостоятелно на изборите следващата година, МБМД му даде потенциал от 35%.

Тогава отново всички социолози твърдяха, че такъв резултат е невъзможен. Очакваха той да подкрепи Иван Костов. Накрая, през юни 2001 г., Симеон

Сакскобургготски спечели дори не с 30, а с 50%.

Драстични разминавания между прогнозните и реалните резултати дадоха социолозите и на изборите през 2009 г. Тогава никому неизвестната агенция "Маркет рисърч" предсказа втори мандат на Сергей Станишев. Но всички знаем, че БСП падна, като получи 12% срещу 28% от ГЕРБ, които взеха почти абсолютно мнозинство от 116 депутати.

За няколко часа през 2007 г. всички говореха, че ДПС е първа политическа сила заради проучване на "Сова харис". Но още в нощта след вота се разбра, че това е грешка.

През май 2014 г., когато бяха изборите за евродепутати, и през октомври същата година - за български парламент, са били най-неточните прогнози. Изводите са на Лабораторията за рисков мениджмънт на бившия премиер Иван Костов. Седмица преди вота всички големи агенции предричаха, че БСП ще има най-много представители в Брюксел. Но разликата от 11% в крайна сметка беше в полза на ГЕРБ.

Как точно работят социологическите компании

при предварителните проучвания?

В Европа отдавна всичко се случва по телефона - или чрез разговор, или чрез съобщения. Агенциите в България все още работят по старомодния метод лице в лице и само понякога по джиесема. Имат собствени анкетьори, които разпитват хората от всички квартали на София за кого биха гласували.

Когато е национално представително изследване, работят със статистическа програма, в която са заложени големите градове, малките градове, както и селата, обясниха социолози. Тя е на принципа на тотото - изважда произволни населени места от трите типа. След това се прави втора отсявка на компютър - там се получават улиците и кварталите, които трябва да бъдат посетени.

Там също трябва да излязат различни адреси - и на живеещи в по-престижни квартали, както и в крайни квартали, та дори и ромски. Програмата задава

т.нар. стартов и краен адрес

- откъде ще тръгнат и докъде ще стигнат анкетьорите.

Анкетьорите се изпращат по направленията и те задават предварително съставен въпросник от около 20 въпроса, като в тях не се включват демографските - възраст, пол, професия, образование, етнос. Когато резултатите пристигнат в агенцията, те отново се вкарват в компютърна програма.

Този път се отсява дали има прекалено много жени или прекалено много възрастни хора, а по-малко мъже и по-млади. Пак машинно се отсяват отговорите, които да съвпадат с цялостната социално-демографска структура на общината или на страната. Ако това не се направи, може да има неточни резултати в края.

"Ако в проучването доминират

отговорите

на хора с ниско образование

и нисък социален статус, може да се изкриви картината и да наклони везните към даден кандидат, който впоследствие да не спечели", обясниха социолози. Ето това е една от възможностите за грешки.

Обикновено едно национално изследване се прави сред 1000 души. За него са ангажирани 80-100 души на терен. Ако става дума за екзит пол в изборния ден, те получават по 100 лв. Иначе по-малко. Другите разходи на агенциите са още толкова, което значи 20 000 лв. за едно проучване.

Когато става дума за избори, те са платени от партийните централи или от големите медии. Във втория случай винаги се казва по чия поръчка е направено изследването. При първия обикновено не се оповестява. Агенцията прави собствено проучване по съвсем различни въпроси и

вмъква в анкетната карта и политически въпроси,

отговорите на които предоставя на формацията, която си плаща.

Тя сама можела да реши дали да даде гласност на резултатите. Ако те са в нейна полза, няма причина да ги крие. Но ако видят, че техните кандидати губят, а чуждите печелят, не ги съобщават публично. Има и друг тип договори между партиите и социологическите агенции. Според тях част от резултатите се публикували и коментирали, а други оставали за собствена употреба.

При избори всеки щаб поръчва по няколко изследвания. Най-много са за т.нар. стратегически общини - където със сигурност иска да спечели. Първото е, за да се ориентира партията какъв тип кандидат се харесва към момента. Второто се прави в началото на кампанията, а третото - в края, за да са наясно какви резултати да очакват и какво да променят в последната седмица. А ако претендентът отиде на балотаж, се поръчвало и четвърто, за да се коригират грешките от предишните дни.

Що се отнася до екзитполовете, те трябва да обхващат поне 80 секции

в София, за да имат представителност. Кои ще бъдат те, зависи от това кои най-точно са отчели общия вот за региона (страната, общината, селището) при предишни гласувания, обясни Кольо Колев. Там се изпращат екипи, които анкетират всеки 4-5-6-и (в зависимост от извадката).

След края на изборния ден социолозите правят паралелно преброяване. Техни представители снимат протоколите на секционните комисии и започват да броят в централите си.

Така получават данни от различните видове квартали, градове и села. Това излиза също като прогнозни резултати, докато ЦИК не обяви окончателните. И станем свидетели на поредните драстични разминавания и "изненади".