Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

2 от най-ценните монети, изровени у нас,  струват над 4,5 млн. НАХОДКИ: При разкопки на римски крепости се намират шепи ценни монети.

Парите с ликове на Юлиан Апостат и Британик нямат аналог в света. Едната е намерена при разкопки на метрото в София, другата получава като зестра от баща си баба Еленка от Тополовград.

Най-старата монета, намирана някога в България, е от втората половина на VII век пр. Хр. Открита е през 2013 г. в Созопол и е единствена по рода си.

Откриването й в Созопол не е случайно, обясняват нумизмати. Първото селище на мястото на днешния крайморски град е възникнало в края на IV-III хилядолетие преди Христа. А през 611 г. преди новата ера там е основан гръцки полис от преселници от град Милет, Лидия (държава на територията на днешна Турция). Именно в нея е отсечена монетата. 

В Лидия са отсечени първите монети в човешката история. До тази епоха хората са използвали слитъци с формата на бича кожа, стрели, камбани, брадви и пр. Монетата, намерена в Созопол, е от т.нар. сплав електрон - злато и сребро, като преобладава по-скъпият метал, но понеже е мек, се е наложило да се добави и сребро.

Монетата тежи 0,63 грама. Нейната стойност няма как да бъде измерена в пари, защото е единствената по рода си, намерена в България. Днес монетата се съхранява в Националния исторически музей.

Според международни справочници цената на подобна пара тръгва от 6000 долара. Но понеже е уникат, стойността й би могла да е и 10 пъти повече, твърдят специалисти.

В последно време ценни монети са намерени не само на созополския плаж, но и при строежа на метрото в центъра на София. В края на 2012 г. археолози откриха уникален бронзов екземпляр с лика на Британик, син на император Клавдий от брака му с Месалина. След убийството на майка му император Клавдий се жени за Агрипина, която мечтае да сложи Нерон на трона.

Британик умира на 14 г., а информацията за живота му е много оскъдна. Смята се, че става жертва на новата съпруга на императора. Въпреки краткото си битие на земята обаче има отсечени монети с лика му. В света са известни само още три подобни. Две от тях се намират в частни колекции и са били оценени на 600 000 британски паунда едната.

Смята се, че тези пари са били изработени по специален повод, защото се различават от 3-те намерени преди това. Разликата е в позиционирането на лика на Британик. Върху намерената при строежа на метрото монета той е обърнат наляво, докато при другите 3 - надясно.

Именно този детайл е обект и на доста опити за фалшифициране. Благодарение на откритието историците правят множество изводи за живота в Сердика през I век, за търговските и политическите връзки на града. Днес уникалният експонат се съхранява в Националния исторически музей.

Една от най-редките римски монети, намерена у нас, обаче е златният медальон на Юлиан Апостат. Той е последният император от Константиновата династия, носил короната между 360 и 363 година след Христа. Управлението му се характеризира с опити да върне езичеството и затова получава прозвището Юлиан Апостат Отстъпник.

Монетата с лика му е уникална, защото подобна не е намирана в света. Тежи повече от стандартните пари от онова време - цели 6,42 грама чисто злато. Диаметърът й е 25 мм и е сечена в солунската монетарница около 360 г. Предполага се, че тиражът й е бил много малък и е служила за награда.

Достигналата до наши дни монета сигурно е минала през много ръце, но се появява като притежание на Еленка Меракова от Тополовград, която я получава като зестра от баща си през 30-те години на ХХ век.

Тя не подозира колко е ценна. Това е напълно нормално. "Всеки може да притежава историческа ценност и да не знае", обяснява Ставри Топалов, доктор по история на монетосеченето в Древна Тракия.

През 1986 г. Еленка се опитва да строи къща с мъжа си и парите не й стигат. Занася монетата в Окръжния музей в Ямбол, а оттам й предлагат 2 хил. лв., за да я откупят. Тя отказва и търси мнението на опитни златари, които й казват, че струва много повече.

Мълвата за ценната находка стига до ушите на известния иманяр от същия район Желязко Демирев-Императора. Той се появява пред вратата й и я впечатлява със спретнатия си външен вид и офертата да купи монетата за 27 хил. лева. Баба Еленка му я продава, без много да се замисля.

През септември 1986 г. Императора е арестуван от милицията и обвинен в мегадело за иманярство, завършило през 1998 г. Дълго време той не казва на ченгетата къде е ценната находка от времето на Юлиан Апостат. Накрая иска ден отпуска, за да поздрави брат си за рождения му ден. Връща се в затвора и изплюва монетата, която криел под езика си през цялото време. Не се разделял с нея. Преди да го хванат униформените, дори на плажа я държал у себе си, като я зашивал в банските си. Цената на медальона е между 0,5 и 5 млн. долара.

На българска територия според специалистите може да се открият още много римски монети, но има и доста, изнесени извън страната. В края на 2014 г. министърът на културата Вежди Рашидов спря от продажба на търг в Швейцария две от тях.

Парите са златни, т.нар. ауреуси - от времето на император Макрин (управлявал 217-218 г.) и на Юлия Домна (170-217 г.), съпруга на император Септимий Север, която след смъртта му упражнява властта със сина си Каракала). За тези монети дори беше обявена цена на насрочен аукцион. За първата началната цена беше 115 836 евро, а за втората - 14 893 евро.

Предполага се, че монетите са открити при иманярски разкопки в Централна Северна България през 2013 г., след което са изнесени от страната и препродадени на дилъри на културни антики

След сезирането от страна на министъра на културата монетите са свалени от аукциона, а цената на по-скъпата надхвърля 170 хиляди евро. До момента няма данни двете монети да са върнати в България.

По земите ни обаче могат да се открият и много тракийски монети. Една от най-забележителните от тях е бронзовата от епохата на владетеля Аматок. Находката е рядка - от лицевата страна е изобразен грозд с дръжка, а от опаката - двойна брадва, увенчана с роза. Дръжката на инструмента завършва с напречна част, така че се образува буквата "Т".

Парата не просто е рядка, но има и забележителна история. Изобразената двойна брадва е династическият символ в монетосеченето на този клон на одриската династия.

Одриските племена по горните и средните течения на реките Марица и Тунджа са известни с култа си към тракийския бог на виното, лозарството и веселието Дионис. Нумизматите предполагат, че този култ е изразен чрез грозда върху монетите.

Бащата на историята Херодот разказва за цветята, растели по земите на траките. Той описва рози, "всяка от които има по 60 листа и по ухание превъзхожда всички други видове".

Изобразената върху монетата на Аматок I роза свидетелства, че Казанлъшката долина още тогава е била известна с розите си. Тоест те не са били пренесени от Изтока, обяснява Ставри Топалов. Той сподели, че е прибавил към личната си колекция една от 5-те познати такива монети от IV век пр. Хр. от времето на тракийския вожд Аматок.

Купил я е на търг в чужбина за петцифрена сума в евро. Това означава, че струва под 200 хиляди лева.

Монетата от личната колекция на траколога Ставри Топалов е намерена в Пазарджишко. Теглото на този вид варира от 14 до 20 грама, диаметърът им - от 18 до 22 мм, а дебелината - от 5 до цели 11 мм. Такива монети рядко се появяват на аукциони в чужбина, но интересът към тях расте.

Извън древните пари, намирани по нашите земи, нумизматите ценят и някои по-нови, пуснати след Освобождението и дори по времето на Тодор Живков.

През 1894 г. са отсечени първите златни български монети и са направени по образец на френските златни франкове. Номиналът им е от 10, 20 и 100 лв. Нумизматите обаче оценяват столевката на много повече. Причината е, че тиражът й е едва 2500 екземпляра.

На гърба на трите вида монети е изобразен бюстът на княз Фердинад в профил, а по крайщата на златните пари се чете надписът "Бог да пази България". От другата страна, където е изписана номиналната стойност, е гравиран царският герб. Художествният проект на трите монети е дело на Антон Шарф, главния майстор на монетния двор в Кремниц, Австро-Унгария. Сега този град се намира в Словакия.

Златната столевка тежи около 33 грама, а благородният метал, от който е изработена, е с проба 900/1000 (21,6 карата).

Нейната цена при добро състояние възлиза на 15 000 лв. Отсечените в емисията 10 и 20 лева също с лика на Фердинанд възлизат съответно на 2000 и 2500 лв., защото са по-лесни за намиране заради високия си тираж.

През 1908 г. по случай обявяването на независимостта на България са отсечени втора емисия златни монети с номинална стойност 20 и 100 лева. Тяхната проба на златото също е 900/1000, а автор на художествения проект е Рудолф Маршъл, майстор от австрийския монетен двор.

Разликите във външния вид на монетите са няколко. Вече върху монетата не пише Княжество България, а Царство. Към изобразения герб са добавени лаврови клонки, а под името на Фердинанд е изписано "цар на българите".

Пускането на втората златна серия е изключително показателно за стабилността на държавата в навечерието на Балканската война, когато 20-30% от брутния вътрешен продукт на страната е отивал за въоръжение. Цената днес на двайсетолевката от втората емисия стига до 2000 лева, а на столевката - до 7000 лева.

Стойността на сребърните 2 лв., сечени през 1916 година с лика на цар Фердинанд, започва от 20 000 лева по аукционите, отбелязва председателят на Софийско номизматично дружество - Георги Георгиев. Според него някои монети от същата серия биха се продали и за 50 хил. лева.

Това са последните монети, сечени с лика на цар Фердинад. Художественият им проект също е дело на Рудолф Маршал, но гербът на България е премахнат от страната с номинала и са оставени само лавровите клонки за украса. Отсичането на тиража отново става в монетния двор в Кремниц.

Емисията на монетата е била 2 286 008 бройки, но почти веднага щом влизат в обращение, те са спрени и върнати в монетния двор. Почти цялото количество монети е претопено, като според някои среброто е направено на свитъци, с които се изплащат репарациите, които дължим на Гърция и Сърбия след Първата световна война.

Според други нумизмати част от среброто остава и по-късно е използвано за новата емисия през 1930 година. Всяка монета от нея тежи 10 г и е с диаметър 22 мм. Въпреки двете теории за претопеното сребро факт е, че сребърните два лева са изключителна рядкост и ценност.

От по-ново време нумизматска стойност има и монетата от 1 лев от 1976 г., който днес струва повече от 10 000 лева. Емисията е по случай 100 години от Априлското въстание. Върху ръбовете на парата е трябвало да бъдат изписани имената на всички въстанали селища от четирите революционни окръга: Търновски, Сливенски, Врачански и Пловдивски.

В процеса на работата обаче е направена техническа грешка - изпуснато е името на с. Бяла черква, което според специалисти е недопустимо. На 28 април (по стар стил) 1876 г. 101 белочерковци се включват в четата на Харитон и Бачо Киро, която води героични деветдневни сражения в Дряновския манастир.

75 от мъжете са убити, а Бачо Киро е обесен в Търново месец след избухването на въстанието. Заради липсата на Бяла черква властта решава да върне готовите еднолевки в Монетния двор, но банките в Благоевград и Плевен започват тайна предварителна продажба, обясняват нумизмати от Софийското нумизматично дружество "Георги Раковски".

По този начин в обращение са малък и неясен брой монети, които за специалистите десетократно надхвърлят номиналната си стойност. Пуснатата в продажба впоследствие възпоменателна монета запазва облика на художествения проект на Георги Чапкънов и Стефан Ненов.

Върху лицевата страна на монетата гордо се е изправил лъв на задните си лапи, а на гърба й са кръстосани нож и пистолет, над които е изписано "Свобода или смърт". На ръбовете на монетата този път пише: "Бунт, бунт, на оръжие" вместо имената на въстаналите села. По времето на тоталитарния режим стават и други грешки при изработването на възпоменателни монети, които за днешните нумизмати са съкровище. Такава монета е "40 години от рождението на Людмила Живкова", сечена през 1982 г. Монетата е пробна, а номиналната й стойност е 20 лв. В момента цената й достига 10 000 лева.

През 1981 г. БНБ поръчва сребърна пара по повод инициираната от дъщерята на Тодор Живков международна детска асамблея "Знаме на мира". Тя се провежда в София под егидата на ЮНЕСКО. На гърба на двайсетолевката е ликът на Людмила Живкова в профил, а около него пише: "Асамблея "Знаме на мира". Изсечена е пробната серия, като на лицевата страна на монетата са изобразени три герба - на Народна република България, на "Знаме на мира" и на Уницеф (Детския фонд на обединените нации).

Това обаче предизвиква скандал, защото за емблемата на фонда страната ни не е платила лиценз и няма право да я използва. Налага се монетите от тази пробна серия да бъдат върнати в монетния двор и да се отсекат нови без нелицензираното лого. Тиражът на сгрешената монета не е известен, не се знае и точно колко са минали в обращение или са били прибрани в частни колекции. В специализираните интернет форуми се говори неофициално за около 40 такива.