До последно опитвал да осуети тези "варварски обичаи". Умира внезапно, подозират, че е отровен

Оставката на и. ф. главния прокурор Борислав Сарафов е повод да погледнем далеч назад в миналото кой е първият му предшественик. Това е Димитър Греков, един от най-колоритните персонажи след Освобождението.

Истинско "франсе" с изискани маниери, което безпардонно парадира със своята начетеност и солидно образование в Европа. В ръцете му била съсредоточена колосална власт и той без колебание я използвал срещу опонентите си. Освен че е първият министър на правосъдието в свободна България, той изпълнявал и функциите на главен прокурор.

Роден в бесарабския Болград, той бил отличен ученик и успява да завърши право във френския Екс ан Прованс със стипендия, осигурена от гимназията. Връща се в Бесарабия с напомпано до небесата самочувствие и в момента, в който България е освободена, се мести в София. Бързо се издига от съдия до председател на Върховния съд и от тази позиция амбициозният млад мъж търси как да атакува изпълнителната власт.

Бързо привлича вниманието с консервативните си възгледи и хаплив език. Благодарение на това на 5 юли 1879 г. е назначен в кабинета на Тодор Бурмов за министър на правосъдието и висш ръководител на магистратите. 

32-годишният новоизпечен член на кабинета демонстрира, че е нахакан биткаджия и едновременно с това развявал елитаризма си като знаме. Не пропускал да изтъкне навсякъде усвоения до съвършенство френски език, своя стил, възпитание и обноски. Нещо изключително модно за онази епоха.

Това обаче до такава степен влудявало по-неуките либерали, че те не му оставали длъжни. Тъй като не могли да атакуват младия Греков по друг начин, злобно го обвинявали в липса на каквото и да е народняшко чувство. Така, влизайки от интрига в интрига, "франсето" се превърнало в "епицентър" на епичния скандал между двореца и парламента. Греков бил неистов привърженик на княз Александър Батенберг и настоявал да се увеличи властта му за сметка на орязване на тази на парламента в Търновската конституция. Нещо повече, казвал, че тя е твърде либерална за непросветения народ. Включително и за част от депутатите. Вероятно затова Греков с плам се включил в преврата, организиран от княза с подкрепата на Русия, за да се свали кабинетът на Петко Каравелов. В резултат на това конституцията е суспендирана, Народното събрание се разпуска и се установява Режимът на пълномощията. Тогава Русия поема властта, назначавайки своя генерал Казимир Ернрот за премиер. Това буквално влудява Стефан Стамболов и Петко Каравелов и те започват яростни атаки срещу подстрекателя на целия този абсурд Димитър Греков. В своя защита той изтъквал, че се борел князът да получи извънредни пълномощия. 

Независимо от проблемите, които тази теория му създавала, магистратът водел битки на няколко фронта. В онзи период той, освен че е министър, упражнявал надзор и над прокурорите. От тази позиция му хрумнало, че може да отстрани от съдебната система враговете си. Под претекст, че са неопитни, той енергично освободил всички, които могат да му попречат в кроежите да реконструира държавата така, както иска. Въвежда строга йерархия в съдилищата, облечена в закони, което отприщва възмущението на опозицията и тя го обвинява, че създава "диктатура" чрез правно-нормативната уредба.

Атакуван като "предателя на конституцията" и "човека, дал властта в ръцете на Русия", "френският възпитаник" Греков често получавал покани за популярните по онова време дуели. Феноменът бързо набирал скорост след Освобождението с навлизането със закъснение на модата на "политическото рицарство" от Франция.

В един момент този актуален тренд придобил опасни размери. Дуелите станали масови и се стигнало до въвеждането на американски двубои. Противниците теглели жребий и този, който избирал черното топче, бил длъжен да се самоубие.

Греков, на когото непрекъснато му хвърляли ръкавици, бил сред най-отявлените противници на тези варварски прийоми и публично се застъпвал за строги наказания. Има данни, че като министър лично помагал да се подготви закон, забраняващ тази диващина по неговите думи, която в Европа вече била отречена. Независимо от усилията му обаче елитът не искал и да чуе и се придържал към неписаните правила на честта.

Сред емблематичните случаи са скандалите от 1883 г. между писателите Иван Вазов и Петко Рачов Славейков. Последният под псевдонима Барон фон Бръмбал осмял поезията на Иван Вазов във в. "Кукуригу", но бил разкрит.

Между двамата пламнала шумна вражда, в резултат на което Славейков изпратил писмо на Вазов: "Утре рано тръгвам за Пловдив, готов на разположението ви. Нямам на умът си да ви убивам; но ако вий по амбиции искате да мъстите, хвърляйте ръкавицата и аз няма да се откажа да я поема..."

В крайна сметка преговорите между двамата били успешни и кръвожадната разправа била избегната.

Самият Греков непрекъснато бил забъркван в подобни скандали, но ги избягвал с интриги – или атакувал противниците си със съдебни дела, или от парламентарната трибуна.

Канели го често и като секундант заради отличната му репутация на юрист, завършил във Франция и следователно запознат с правилата на двубоите там. Известно е, че тогавашният елит много държал да подражава дори с дуелите на западноевропейските аристократи.

Именно така Греков бил забъркан в "Скандала на 1884 г.".

Във в. "Свободно слово" е отбелязано, че бившият военен министър, подполковник Михаил Савов, кани на дуел премиера Стефан Стамболов, в чието правителство участвал. Причината - непоносимата обида, че Стамболов и министърът на търговията и земеделието блудствали с жена му в къщата на Г. Ковач на ул. "Пиротска".

Според Савов те използвали момента, когато той бил на вечерни заседания на "бюджетарната комисия в Събранието" или "отсъствал от София по военни дела". Доказателствата – безнравствените действия се разигравали в присъствието на няколко "честни лица", сред които военният министър Рачо Петров. Посрамен и обезчестен, Савов настоявал за дуел със Стамболов.

Защитниците на премиера веднага реагирали във в. "Свобода", където обявили, че това е долен компромат на "полудял човек и побеснялата му жена".

Но така или иначе рък авицата била хвърлена. Савов си избрал за секунданти двама подполковници – Петрунов и Ковачев, а Стамболов – Димитър Греков и подполк. Васил Кутинчев. Заговорило се, че в миналото премиерът също участвал в дуел и си бил поръчал ризница от Виена, която щял да облече и при този. С други думи, двубоят се очертавал не особено честен.

Греков от самото начало искал да осуети "варварството" и още при първата среща на секундантите с неподражаемия си стил обяснил, че аферата е недоказуема. Както и че са налице всички елементи на една зле скроена интрига. В резултат на това секундантите на Савов - Петрунов и Ковачев, се отказали с мотива, че "няма нанесено оскърбление".

На тяхно място Савов поканил нови – военния министър Васил Радославов и майор Митов. Когато помолили Греков за среща, той отново разиграл обичайната си партия "шах и мат".

Много любезно им отговорил, че не може да ги приеме, защото нарушават правилата на тези двубои. Единият секундант - Васил Радославов, бил яростен политически противник на Стамболов и в миналото вече му бил отказал дуел. Митов пък бил уволнен от армията за непристойно поведение. С други думи, не заслужавали доверие.

В резултат на тази патова ситуация дуелът е отменен. Съставен е протокол, че усилията за провеждането на двубоя се прекратяват поради "отказ на премиера да съдейства". 

Документът е публикуван в "Свободно слово" и в него се посочва, че "Савов се счита за освободен в по-нататъшното свое действие и защитата на обидената му чест, тъй като по кавалерски начин не може да получи сатисфакция (удовлетворение – бел. ред.)". 

Очевидно битката на Греков срещу дуелите се води с променлив успех, защото в Наказателния кодекс от 1896 г. фигурират няколко текста, уреждащи провеждането им. Те гласят, че двубоят може да се смята за правилен, ако се провежда при еднакви условия със смъртоносно оръжие в присъствието на секунданти – не по малко от един за спорещите страни.

Въпреки че мъжки се борел с този демодиран обичай, Греков бил сред най-застрашените от тях, а и от атентат. Причината е, че след жестокото убийство на Стамболов той го наследява като лидер на Народнолибералната партия и веднага влиза в списъка с мишени на македонските чети и русофилите. 

Именно затова винаги носел оръжие.

През 1899 г. княз Фердинанд му възложил да сформира кабинет и Греков като премиер положил максимум усилия да уреди другарите си от партията за сметка на противниците си, но бил атакуван от радославистите. Подава оставка и отново е избран за лидер на Народнолибералната партия. В разгара на политическата си кампания през 1901 г., когато е само на 53 г., умира внезапно.

Едно от обясненията е сърдечен арест, но слуховете говорят, че е бил отровен...