• Избирателният списък е раздут, всъщност е от 5,2 милиона души
• От Германия дойдоха най-много гласове, но са едва на 13% от българите там

По данни на ЦИК при 100% преброени бюлетини на изборите на 19 април са подадени близо 3,3 милиона действителни бюлетини (за партии и коалиции, вкл. “Не подкрепям никого”). Отчетен е огромен скок с около 900 000 гласа спрямо предходните избори в края на 2024 г.

Тази бройка дори надминава гласувалите през април 2021 г., когато действителните гласове са 3,2 милиона. С други думи, говорим за висока избирателна активност. Което не е учудващо, тъй като в предишните избори нямаше особена интрига, докато тази година се получи пълно преформатиране на политическия спектър.

Колко висока е избирателната активност?

Централната избирателна комисия изчислява избирателната активност, като

дели броя на гласувалите на хората в официалния избирателен списък

Обаче избирателните списъци не са адекватни, което се вижда и с просто око. Според избирателните списъци на ЦИК броят на избирателите е близо 6,6 млн. души, а

ние знаем, че населението на страната всъщност е 6,4 милиона,

от които български граждани са близо 6,3 млн. по данни на НСИ и Евростат за 2024 г.

Право на глас имат само пълнолетните, които са около 5,2 млн. на територията на България. Като сравним това с избирателния списък от 6,6 млн. души виждаме разлика от близо милион и половина. С други думи, не е правилно да се използва избирателният списък за измерване на активността на изборите. Раздутият избирателен списък подценява реалната избирателна активност.

За да измерим избирателната активност, ще разделим гласуващите на две – гласуващи в България и гласуващи в чужбина. По данни на ЦИК от 3,3 млн. редовни бюлетини близо 189 хил. души са от чужбина, съответно около 3,1 милиона са подадени в България. С други думи, около 94% от гласувалите са в страната и под 6% са в чужбина. Това е нисък дял, който не променя значително резултатите от изборите.

При 3,1 млн. редовни бюлетини в страната и около 5,2 милиона пълнолетни български граждани на територията ѝ това прави избирателна активност в страната от около 60%. Всъщност активността е дори по-висока, ако се включат и сгрешените бюлетини, но ЦИК все още няма обобщени данни за тях и за момента не можем да използваме пълните данни. Когато се публикуват отворените данни за вот,а ще можем да направим и по-прецизно изчисление. Но засега 60% е достатъчно точно число за избирателната активност.

Колко е избирателната активност в чужбина? Там има около 1,5 млн. български граждани, от които допускаме, че около

1,2 милиона са пълнолетни, а останалите са деца

При 189 хиляди редовни бюлетини и 1,2 милиона избиратели в чужбина резултатът е избирателна активност от 16%.

С други думи, около 60% от българските граждани в България гласуваха на изборите, но само 16% от българските граждани в чужбина се включиха във вота. Възможно е частично причината да е ограничението на броя на секциите в страните извън Европейския съюз, което засегна най-вече Турция, Великобритания и САЩ. Обаче избирателната активност e

ниска и в страните от ЕС, където няма ограничения на секциите

По традиция най-много гласуващи в чужбина се отчитат в Турция – но не и тази година заради ограничението в броя на секциите. Тази година Германия е първенец и отчита близо 38 хил. гласа при малко над 30 хил. в Турция, почти 28 хил. във Великобритания и 20 хил. в Испания.Следват САЩ и Нидерландия с близо 10 хил. редовни бюлетини. В тези шест страни са концентрирани около две трети от всички гласове в чужбина, което е логично, тъй като там живеят над 1 милион български граждани.

В шестте страни с най-много гласували избирателната активност варира от 10-11% в Турция и САЩ до 13% в Германия, 19% в Нидерландия и 22% в Испания и Великобритания. По-висока избирателна активност се наблюдава в страни с по-малка концентрация на български емигранти -

Ирландия с 39%, Швейцария с 32%,

Финландия с 24% и Дания с 23%. Обаче трябва да се има предвид, че данните за българите,у живеещи в Швейцария, Дания и Великобритания, са остарели, тъй като са за периода 2021-2022 г., което означава, че тази относително по-висока активност може да не е съвсем точна.

Като цяло забелязваме значително по-ниска активност на българските граждани, живеещи в чужбина, спрямо активността на българските граждани в България. Това не е ново наблюдение, а всъщност традиция на ниско гласуване сред българската емиграция. Едва ли можем да се учудваме - все пак много от емигрантите са напуснали страната разочаровани от икономическите, политическите или социалните условия на живот и са потърсили живот на ново място.

Гласуването не е достатъчно, за да върнем интереса на българската емиграция към родната политика – по-скоро трябва да се ускорят усилията за връщането на мигрантите към България. Това ще помогне не само за политическата активност, но и за пазара на труда, демографията и икономиката.