На Тръмп му трябва поне още един Орбан. Дали България ще го излъчи?

Румен Радев не би си пожертвал последната година от президентството без мощен план за настъпление. Ако разчита на гол рейтинг, партията му едва ли ще придърпа повече от 40-50 мандата и после само ще бълбука в коалиционното блато. Виждали сме и други президенти с високи рейтинги и те учредиха партии, и к'во?

Но тук имаме небивал президентски гамбит, който трябва да се оправдае с поне 121 мандата и матова комбинация в 2 хода. А това няма как да се случи без много пари, желязна организация и най-вече без да стъпи върху някаква нова и победоносна кауза, която всеки момент ще изгрее на хоризонта. Каква ли ще да е тя?

Досега политическите жестове на генерала не го открояват от стадото - той размаха юмрук срещу мафията, корупцията и другите демони, но същото правят от сутрин до вечер всички опозиционни партии в България – и ПП, и ДБ, и “Възраждане”, и МЕЧ, даже и Доган май взе да чегърта на стари години. Като включим и грантоедната общност, човек се чуди как корупцията в България още диша.

Обаче един стратег като Радев не би насочил острието на атаката в най-натъпкания и укрепен редут. Пробив се прави през някаква празнина между словесните окопи, със силата на някаква занемарена кауза, на която точно сега ѝ е дошло времето. Така би разсъждавал един генерал от ранга на Гудериан или Жуков, ако планира парламентарен блицкриг.

Някой ще възрази, че политиката не е като военното дело. Но ако, както твърди един виден експерт от началото на XIX век, войната е продължение на политиката с други средства, то родната политика отдавна плаче за другите средства, тъй като е зациклила като развалена грамофонна плоча. Затова силно подозирам, че генерал Радев вече е готов с победоносната си пропагандна кауза, развил я е на поне 200-300 страници и я е заключил в касата.

Отделните задачи от плана са раздадени на полевите командири в запечатани пликове с надпис да се отворят на еди койси ден в еди-кой си час. Така работят военните генерали, импровизациите са за пожарникарите.

Тук-там из медиите изтича вътрешна информация за генералските намерения, но нека напомня, че военните планове имат задължителен подраздел, наречен “Заблуда на противника”. Всички сме гледали военни филми. Я някой френски капитан нарочно забравя чанта с фалшиви карти под кревата на Мата Хари, я двоен агент от германския щаб ментосва другаря Сталин - все уж вътрешна информация, все вода от извора и все те праща за зелен хайвер.

Затова дайте да стъпим на чистата логика, незамърсена от вътрешна информация. Къде е възможният пробив през окопите на днешните партии? И без бинокъл се вижда, че в България най-опразнена е лявата идея, но за нея вече е късно, нужни са поне 5 години работа с масите, а и генералът не левее. Около него засега не се забелязват леви мислители, само някои бивши кадри от доказано дясната партия БСП.

Недалеч от лявата идея обаче чака неизползвана друга, много по-лесна, бързодействаща и масово опияняваща кауза - каузата на мира. Цяло чудо е, че са я оставили още да се търкаля по улицата.

Ние отдавна воюваме с Русия, но не пряко, а чрез прокси. И колкото повече силите на проксито се изчерпват, толкова повече войната ни засмуква да се намесим пряко. Сигурен съм, че днешните наши управляващи нямат никакво желание, но все пак се записаха в Коалицията на желаещите, защото няма как.

Тази коалиция също уж не се кани да воюва, тя само ще прати миротворни дивизии, след като е подписан мирът, но нищо чудно да се случи така, че да няма как. Ами ако руснаците, не дай си боже, стигнат до Одеса, преди да е подписан мирът? За патриот като Киър Стармър където е Одеса, там е и Лондон.

Включването на Желаещите във войната може да стане случайно - я заради някой арестуван танкер, я заради заблуден дрон, я някоя част от фронта да се оголи и трябва да бъде временно закърпена. Има ли желание, намира се и неотложен императив, т. е. спешна нужда.

Но дори и да няма шанс за пряк сблъсък между Желаещите и Русия, нищо не пречи на една сериозна пропагандна машина у нас да раздуе опасността до небесата, да я разгърне като зловеща сянка над главите на мирните български избиратели.

Тогава антикорупционният разлом в нагласите на българите за броени дни ще бъде заменен от антивоенния, защото оцеляването е 100 пъти по-силна мотивация от отегчението.

И тогава генералът спасител ще се възправи от екраните подобно на Ной и неговия ковчег: “Не на войната! Елате и се спасете на кораба на мира!”.

И ето ти го мощния електорален пробив с излаз на стратегически простор от поне 121 мандата.

Вярно, партията на Костадин Костадинов също е за мир с Владимир Путин. Но пък тя има друго слабо място - липсва ѝ двусмисленост.

В народа битува усещането, че май се кани да извади България от ЕС, от НАТО и от всичко друго, в което едвам успя да се напъха. Това ѝ ограничава потенциала до онези русофили, които още не са научили, че Брежнев не е жив. Да приемем, че те са 10 на сто от избирателите при 60 на сто активност (предполага се подем). От тези 10 на сто нагоре колкото по-мощно се бори за мир “Възраждане”, толкова повече ще налива вода в мелницата на Радев.

Но стига с българския ракурс, да погледнем откъм временната столица на света - Мар а лаго.

Не ви ли се струва, че Доналд Тръмп има нужда от поне още един Орбан в Източна Европа? Или от още един Фицо поне? Някои зилоти от грантоедната общност забравят, че Радев е натовски генерал, че е завършил 2 военни академии в САЩ, и сигурно е научил нещо. Те го мразят заради “Чий е Крим?”, но същия отговор дава и Тръмп.

Те мразят и самия Тръмп. Не искам да им преча да го мразят, но поне до ноември ще са от погрешната страна на силата.

Виж, що се отнася до ГЕРБ, да не подценяваме нейната геополитическа гъвкавост. Забелязахте ли например, че освен в Коалицията на желаещите г-н Желязков записа България и в персоналното ООН на президента Тръмп - Борда на мира? Така България засега се оказа единствената държава, която членува и в двете организации! Освен нас от ЕС в борда е само Унгария, но тя пък не е сред Желаещите. Засега ние сме единствените, които хем желаят, хем не желаят. Явно ГЕРБ вече минимизира щетите.

И накрая ще добавя, че описаният дотук боен план на Радев е само спекулация без емпирична информация. Генералът спокойно може да се е задоволил и с посредствените 40-50 мандата. И както намекнах бегло в началото, една партия победител има нужда и от пари, и от медии, и от хиляди активисти по места, които не възникват от нищото. Значи някой ще трябва да ги даде срещу нещо.