В обращение са 5,7 млрд. лв. в банкноти и монети, които са били 67,6 млн. долара

Пропускаме научната и индустриалната революция, които превръщат Европа в еталон за развитие

1939-а е най-добрата година в т. нар. първи български капитализъм. Тогава всички икономически показатели са във възход. Събраните от държавата преки данъци са били почти 22 пъти повече в сравнение с началото на Първата световна война през 1914 г. - от 30 287 000 лв. се вдигат до 656 343 000 лв. Косвените приходи пък нарастват около 30 пъти - от 98 млн. лв. на 2,9 млрд. лв. Или средно 27,7 пъти.

България влиза в челната десетка на Европа по икономически растеж. Всеки лев има покритие в злато. Вдигат се доходите и заплатите. Държавните служители са получавали по 2660 лв. на месец, а работниците - между 1600 и 2000 лв.

Това се отразява и върху паричните потоци. Банкнотите в обращение са били 4 245 223 000 лв., а монетите - 1 441 334 000 лв. Общо сънародниците ни са използвали около 5,7 млрд. лв. Това се е равнявало на около 67,5 млн. долара, защото курсът е бил 84,4 към 1 по данни на Националния статистически институт.

По време на Втората световна война положението се влошава. И макар хората да продължават да произвеждат, защото България продължава да е с преобладаващо земеделско население, голяма част от продуктите са отивали за продоволствие за немската войска, както и за българската. Всички поражения, включително по време на бомбардировките над София, нарушават ритъма на живот и стопанското развитие.

Този период е съпоставим с пораженията след Балканските и Първия световен конфликт. Това са моменти на голям дефицит и дори глад, който продължава около 7 - 8 г. През 20-те години кризата се задълбочава, защото губим територии в Тракия и Македония и приемаме голям брой търсещи убежище бегълци.

"Варна е залята от бежанци от тези области, както и от Добруджа, след като губим и нея. Хората търсят убежище - разказа чл.-кор. проф. Иван Русев от Икономическия университет - Варна. - А след 1945 г. причината за продължителната криза до голяма степен се дължи на промяната на модела.

Национализацията от 1947 г. води до изолиране на дотогавашния стопански елит. Настанява се нов, който е политически обвързан, но не е стопански подготвен да управлява. Преди това фабрикантите и търговците са били второ-трето поколение наследници на онези, които още XVIII и XIX век правят своите капитали. Това е допълнителна причина за неовладяната стопанска криза."

Комунистите са използвали капацитета на много малка част от елита преди 1944 г. Добър пример е кметът на София Иван Иванов, завършил хидроинженерство в Германия. Но не му дават всички права и функции, които е имал преди това.

"Създаването на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1949 г. води до появата на цели нови производства, които по-късно се оказват нерентабилни. Няма как през 70-те и 80-те години да носят добавена стойност, за да стигне през 80-те години държавата на практика до фалит. Което реално се случи в началото на 90-те години", допълва проф. Русев.

По данни на Националния статистически институт от 1952 до 1989 г. доходите на българите са нараснали с 376%. В драматичната година на промените те са били по 2935 лв. на човек. А последните цифри са за 2024-а. Тогава средният приход на човек е бил 12 857 лв., което е с 10 322 лв. повече от 1989-а. Очевидно обаче разходите за храна намаляват процентно. За 2024-а са били 3357 лв., или 26%. В края на соца са били 30%.

Тогава българите са имали влогове на стойност 20 700 000 млрд. лв. (75,5 млн. средни заплати). Към декември 2025-а те вече са 100,881 млрд. лв. (38,8 млн. средни заплати), но разликата е, че сега парите се влагат и другаде, не само в банките. Част от притежаваните средства са инвестирани в имоти, коли, акции, а се оказа, че хората имат и милиарди в брой.

"Разбира се, за да е пълно сравнението, трябва да се каже, че преди демокрацията имаше само 3 вида хляб и два вида сирене. И много често в малките градове и селата следобед те вече не можеха да се намерят - уточнява проф. Пенчев. - Трябва да сложим автомобилите, жилищата. Ще се окаже, че с тази сума хората са могли да си купят втора ръка жигули, за което обаче трябва да се чака. За апартамент също имаше определен ред."

В момента нещата не стоят така. Сега имаме най-добре развитата икономика в цялата ни история. Според професора по стопанска история, въпреки че нямаме сериозно индустриално производство на електрокари и мотокари например, както беше преди 1989 г., то формалният обем не е показател, ако нямаш пазар. Няма смисъл да се увеличава продукцията, без да може да се реализира. А в същото време да се трупат дългове.

След 1989-а влязохме в икономическа криза, като държавата спря да изплаща задълженията си. За да се стигне до критичната 1997-а.

"На практика държавата беше фалирала преди хиперинфлационната 1997 г. - коментира проф. Иван Русев. - Няма как обаче да сравним следвоенните кризи с тази преди 28 г., защото при нея говорим за смяна на икономическия модел при фалирала държава."

От 1989 до 1997 г. всички икономически показатели се влошават - доходи, безработица и детската смъртност. Спряхме да си плащаме външните дългове, защото не можехме. Може би с много условности е съпоставим с първите години след края на Втората световна война като жизнен стандарт, коментират експертите по стопанска история.

За да стигнем до оттласкването от дъното след 1998 г. и да надградим до днешното си състояние. Обаче исторически България почти винаги е изоставала по икономическо развитие и в материално отношение. Дори по времето на комунизма някои от страните на Източния блок имат много по-добри показатели - Чехословакия, Полша, Унгария. Да не говорим за Югославия, която в онзи период получава заеми от Запада.

И сега тенденцията е същата. "Тази дистанция между нас и Централна Европа леко се увеличава или намалява, но не изчезва", категоричен е проф. Пенчев. Според него тя се дължи на няколко фактора - на геополитическата ситуация, дори на случайности и на факта, че модерното икономическо развитие започва не на Балканите, а в Северозападна Европа. Говорим за индустриалната революция (стартирала в Англия) и научната революция, които превръщат Стария континент в еталон на развитие. А тук през XVIII и XIX век има малко по-малко свобода, но ние сме изолирани от големите процеси. Тогава изоставането ни става видимо спрямо средното ниво на Западна Европа.

Но присъствието ни днес в Европейския съюз, Шенген и еврозоната е предпоставка да наваксаме. Стига да използваме възможностите.