Почина Мишо Заимов. Един от последните ренесансови хора, които познавам. Енциклопедичен интелектуалец, родолюбец, изследовател на историята в най-далечните кътчета на земята и морето ни. Разговорите с него ми напомняха на проливен дъжд в пустиня, да използвам известния цитат: насладата на духовното изобилие сред оскъдицата на ежедневието. Преди няколко месеца ми подари един бронзов Апис, специално го беше следил и наддавал за него на търг в Париж. Казах му Мише, нямаше нужда, много скъп подарък е това, а той отвърна, че е новичък и не толкова скъп, само на 2600 години е.

Историите му с манастира на острова до Созопол, с архивите и находките по темата в патриаршията в Истанбул, кореспонденцията му с архивите в Москва и ГРУ покрай книгата за дядо му, разказите за пътуванията по света, за софийската топонимия, какво ли още не - постоянно се учудвах как е възможно да знае толкова много, да помни толкова точно, да разказва така обаятелно. И толкова да обича страната си. Бях го убедил да започне в Култура.бг, но телевизията тесна за твойта душа бе, ти влезе вече в епопеята на незабравените.

Бог да те прости, Мише, архангелът ще те подкрепя в новото ти пътешествие към Онзи, който съди живи и мъртви. Ще ни липсваш много, защото много загубихме с твоята кончина. Няма как да запълним празнината. Оох, няма те, Мише...

*От фейсбук