Метално-пластмасовата конструкция на изкуствения крак в скиорска обувка е първото, което виждам от жена, която се спуска стремглаво по стръмна заледена писта в курорт в Австрийските Алпи. Другият крак е обут в яркочервен клин и тя изчезва почти с шеметната скорост на Линдзи Вон.

На следващото спускане по същата писта аз вече се движа с добра скорост и когато виждам изкуствения крак да прелита край мен, с всички сили карам след нея. Настигам я само защото тя спира на място и започва да пише съобщение от телефона си.

Когато я заговарям, питам дали говори английски, а тя разкрива ослепителна усмивка и отговаря: "Англичанка съм." Благодари за думите ми на възторг от нейното скиорско умение. "Обожавам да карам ски и съм тук, защото повечето писти са много стръмни и това ми доставя удоволствие!"

- Аз съм журналист от България. От колко време карате с протеза?

- О, започнах да карам ски чак на 42 години. Преди това бившият ми мъж не беше съгласен – той изобщо не си падаше по ските. С него живеех много по-... бавно.

- И когато дойде свободата от бившия?

- Всичко най-хубаво на света започна да се случва. Всъщност пострадах много по-рано в катастрофа и понеже не съществува ски протеза за цял крак с бедро, коляно и глезен, тази е изработена по мой проект. Само аз знаех какво ми е нужно и как да работи.

- Виждала съм скиори само с един крак.

- И аз съм виждала, но ми харесва да съм на два крака.

- Но трябва да разчитате на механично устройство за натиск, който при здрав крак идва едновременно от цяло бедро, коляно и глезен. Как компенсирате натиска с протезата?

- В това е номерът – аз не мога да превърна желязото в истински крак, затова с другия крак помагам на протезата. Философията на карането се променя. Вие казвате, че виждате скиори на един крак. Аз съм като тях, но за разкош съм сложила обувка и на липсващия ми крак.

- Звучи, сякаш е нещо просто и леснопостижимо. Не ви вярвам обаче.

- Не казах, че е просто, а, че е друга философия за каране, друга форма на вдъхновение и удовлетворение от себе си.

- Преди малко прелетяхте като състезател на спускане!

- Това обичам! Аз съм най-бързата жена инвалид в света.

- Простете, не попитах за името ви.

- Хедър. Хедър Милс, приятно ми е – жената протяга ръка и усмивката е ослепителна.

Бившата съпруга на сър Пол Маккартни действително е най-бързата жена инвалид в света, вдигнала скорост от 165 км/ч. Но всичко започва, когато 21-годишната Хедър взима първи уроци по ски. През 1993 г., когато е на 25, на пешеходна пътека е ударена от полицай на мотоциклет. След две операции тя губи почти целия си ляв крак. Като обезщетение получава от полицията около 200 хил. британски лири и почти още толкова, след като продава историята си на изданието News of the World и на още няколко медии. Със събраните средства Хедър създава фондация за подкрепа на деца и жертви на военни конфликти, които се нуждаят от протези. Темата за хората, лишени от крайници, става жизненоважна за младата жена и през 2001 година тя вече е наградена от хърватския премиер Ивица Рачан за провеждането на кампания и набирането на средства за почистването на страната от неизбухнали мини и изпращането на 22 хиляди протези на хърватски пациенти, които се нуждаят от тях след края на войната. Тя самата е в първия конвой, който пристига в Загреб през 1994 година. 

- Хедър, кое е по-значимо в живота: да надделееш над себе си или да се бориш за другите?

- Ако изпаднеш в униние за себе си, никога няма да намериш сили да правиш каквото и да било за някого друг, дори за своята котка! Двигателят трябва да е вътре в теб: страстта, силата, амбицията, инатът, злобата към всичко, което те спира, се превръща във вълна, която те носи неспирно. Не отстъпвам назад, защото това много лесно ще ме извади от равновесие – буквално.

- Силата в зряла възраст често се обяснява с вдъхновение и подкрепа от семейството в детството.

- Само донякъде. Баща ми беше много строг, с негови проблеми. Майка ми ни напусна, когато бях на 9 и изведнъж на мен легна къщата, гладенето на ризите на баща ми, на ученическите униформи и на брат ми и сестра ми. За да бъда дисциплинирана, всеки ден тичах по четири мили до училище и после обратно. Натоварването беше всекидневие. После се случиха още неща, но не исках да оставя тези неща да ме пречупят.

- Съдбата обича да ви подлага на изпитания.

- Изпитанията не са внезапно изникнал проблем и ние героично да се справяме като във филм. Всяко изпитание започва от най-ниската точка, когато просто осъзнаваме реалността. Но изправянето пред изпитанието изисква подготовка, планиране, постоянство и мисъл и тогава се справяме с него, доколкото е възможно.

- Кое е по-трудно: майка ти да те напусне, когато си малко дете, или като голям да останеш без цял крак?

- Важно е да знаем, че не всичко е възможно, че не можем да вървим срещу обстоятелствата – няма как да избера кой тежък момент всъщност е по-тежък. В същото време справянето с проблемите не е химера. Ако искаме да виждаме смисъл и резултати от усилията си, нямаме лукса да спираме.

- Без един цял крак звучи като успех да се движите и само с бастун.

- А като по-добър успех звучи изобщо без бастун. Когато с Пол бяхме гости на Путин в Белия дом в Москва, аз дори не се поклащах – ходех с тяхното темпо и не допуснах да се съобразяват с мен – горката еднокрака жена.

- Замисляте ли се колко руснаци и украинци сега се нуждаят от протези след новата война, която се разгоря?

- Оживелите жертви на войните по целия свят – и военни, и цивилни - се нуждаят от протези, от психологическа помощ, от всеобща подкрепа. Кой би предположил в онези години, когато с Пол бяхме в Кремъл, че тогавашният ни домакин ще започне нова война!

- Как стъпихте отново на ските?

- След развода с Пол започнах отново да карам, водеха ме спомените от първите уроци, но карах право напред и с огромен натиск на десния крак намалявах скоростта. Тогава ме видя треньорът на националния отбор по ски на Австрия и той сам предложи да ме тренира и да ме научи да контролирам скоростта, докато карам. Тогава беше направена и новата протеза, която замени предишната.

- Състезавали сте се и в състава на британския паралимпийски отбор от 2010 до 2013 г. в супер Г и спускане. Защо спряхте?

- Спечелих няколко златни медала на състезания, но когато се явих за участие в Сочи през 2014 г., от комисията казаха, че протезата ми не отговаря на определени критерии, и ме спряха.

- А как се подготвяхте за шеметното спускане във Франция?

- Като всеки друг скиор: отивам на пистата в 5 сутринта, когато няма никакви хора, после влизам в залата и започвам вдигане на тежести, работа за мускулатура, за баланс. Вижте видеа на Линдзи Вон – няма разлика в нашата подготовка. За изпитанието трябваше да карам на пистата във Варс, Франция. Целта ми беше 200 км/ч, но постигнах 165 км/ч и ускорих от нула до 100 км за три секунди! През 2023 година Книгата на рекордите "Гинес" призна моя успех.

- Но това не ви стигаше! Вие се хвърляте и в бобслея, и на ски скокове от голяма шанца. Простете, но отстрани изглежда като многобройни опити да проверите от кое най-стремглаво занимание ще загинете!

- О, напротив! Изпълнена съм с желание за живот! Вие мислите със свои измерения и затова виждате само огромния риск. А аз мисля за всичко това дълго време и докато мисля, се подготвям физически, психически, ако щете, и стратегически. Работя с цял екип, които не само изработват атлетическата програма, но работим над ума ми, над целта, над смисъла. Единствено липсващият ми крак ви кара да мислите за мен като за луда. Помислете: всички тези спортове се упражняват от хиляди хора по света и постоянно се случва някой да пострада.

- Вярно е, че и най-добрите скиори в света падат. А вие колко често падате?

- Някои падания не си струват помненето, но никога няма да забравя как паднах на състезание в Тревизо, където без малко не връхлетях с главата напред в едно кафене. Участвах на световна купа, но финалът беше твърде къс, не успях да спра, прелетях през оградата и със светкавична реакция италианският доктор ме задържа секунда преди да прелетя през витрината на заведението.

- Правите ли планове за бъдещето?

- Моето настояще е залог за бъдещето. Искам да вдъхновявам хората да се борят за себе си, независимо какво ги мачка и обезверява. Нито една победа не става изведнъж и няма хепиенд, защото после идва нещо друго. Когато знаеш, че не се предаваш, с радост приемаш успехите и се готвиш за това, което ще дойде, а то може да е всякакво.