Над 55 човека са загинали и близо 300 са в неизвестност след чудовищни пожари в жилищните небостъргачи на Хонконг.

Само който се е изправял с лице към тези жилищни титани, които се забиват в небето, може да си представи, че това е бил ад между небето и земята.

Плавах с корабче с гледка към вертикалния град.

Гледан от водата Хонконг е застрашителен. Сградите, които от самолет приличат на пирони, отдолу са гора от прозорци притиснати един до друг – еднакви 50-етажни сгради една до друга приличат на странен затвор. Средният размер на жилищата е 15 кв.м., а жилище за тричленно семейство е 44 квадрата.

Колкото повече се отдалечаваме от брега, толкова по-безмилостна е гледката. Започвам да броя: шестнадесет еднотипни 50-етажни блока почти опрени един в друг! И докато правя снимки, изведнъж свалям обектива занемяла.

Търся около мен някой местен, който да потвърди гледката: между два от високите блокове се вижда вертикална каменна структура и това е точно каквото предполагам – ГРОБИЩЕ!

- Тук никой не може да си позволи гроб на земята – това е ценна площ! – обяснява мъжът, към когото се обръщам с въпроса за гледката срещу нас.

- Това истински гробове ли са? – питам с пресъхнала уста.

- Да. Просто ковчезите се поставят напреко в земята, като в чекмедже и отпред се вижда само плочата.

- Но как се стига дотам? Оттук виждам някакви тесни пътечки...

- Именно! Направени са стълби и всеки се качва по тях и така стига до гроба на който да се поклони.

- Колко нагоре може да расте едно гробище? То вече е като 30-етажен блок!

- Всъщност – издига се на около шестдесет етажа.

Преглъщам с усилие и отново се взирам в гледката на гробището, което вече се скрива зад други сгради, докато корабчето се промъква сред десетки други кораби.

- Тук прието ли е да се кремират мъртъвците? - питам.

- Естествено. Съществува и специална услуга – може да се вземе ферибот, който откарва скърбящите до зона, където могат да разпръснат праха. Имаме две такива зони. Мнозина избират тази възможност, защото и сама виждате – кима мъжът към стената-гробище. – и понеже съм проявила явен интерес, човекът продължава да обяснява – Местата са толкова малко, че се предлагат два вида гробове: временни и завинаги. Временните трябва да бъдат освободени след шест години. Те струват около три хиляди долара, а място завинаги – около 40 хиляди. Повечето хора предпочитат временни гробове и накрая пак се стига до кремация и ако семейството иска – до разпиляване на праха.

- Ами ако местен човек пожелае да бъде погребан на друго място в Китай?

- Всичко е въпрос на пари. Хората, които знаят, че умират, се ужасяват какви проблеми ще създадат на близките си с погребение, после ексхумация, кремация, разпръскване. И искат направо да бъдат превърнати в прах, която да се слее със света. В друг живот може да се родят на просторно място и накрая да почиват в корените на някое голямо дърво. А и цената за тази услуга е едва 160 долара.

След чудовищния пожар най-вероятно пепелта на хванатите в капана на огъня хора ще бъде разпиляна заедно.

*От фейсбук