Понякога се питам какъв е всъщност дълбокият архетипичен образ на българина през вековете и времето. И се сепвам даже в сънищата си, от един запечатан някъде дълбоко в моето подсъзнание неясен силует на човек, мъж или жена, облечен в народна носия, с шаячни дрехи и гайтани, с калпак или с шамия, без значение, който е ниско наведен и целува нечия ръка. Но не от искрена благодарност, а от раболепие. От робско чувство. Целува ръката на велможата. Целува ръката, която може да дава, а може и да бие. Това не е уважение, а страх, в тази целувка няма обич и уважение. Тя е измолване от тази ръка да даде, ако може, да подмине и да не ги бие.Това е моят кошмарен образ за народа ни и се надявам, че това не е цялата истина...

*От фейсбук