Чета, че онзи ден е била годишнина от рождението на Ставри Калинов.

Татко ме запозна със Ставрушката. Така му викахме. Аз бях още пубер. Ставри се опитваше да пробие в София. Тогавашните "светила" хич не го харесваха. Бил комерсиален и не бил правел (правил) голямо изкуство. Татко ми казваше да не ги слушам... много ценеше, че това бедно момче от Видин намира начин да се изхранва от изкуство без да му пука какво се харесва на "величията". Ами правеше и "масово изкуство". Кой да изхранва бедния студент.

Пиша за първите години на Ставри... освен друго рисуваше икони, правеше сатирични фигури от епоксидна смола, миниатури от сребро... на практика опитваше навсякъде и с различни материали и техника, за да е финаннсово независим.

Години по-късно след промените Ставри ми разказа, че са плакали с татко за мен след като са научили, че съм избягал. Разбираемо... тежък е онзи път на бежанците.

Светъл да ти е твоя път, приятелю!

Все ме поучаваше да не пуша и да не пия...

Но ме запозна с няколко от най-красивите ми гаджета 🙂

От фейсбук