Книжката ѝ се отнема за 4 години, вместо за 3

По-висока, но отново условна, присъда ще трябва да изтърпи 56-годишната Веселина Семова, блъснала фатално 13-годишната Габриела на пешеходна пътека на бул. "Брезовско шосе" в Пловдив. Апелативният съд в града увеличи наказанието ѝ от 2 г. на 2 г. и 8 м., а изпитателния срок - от 4 на 5 години. По-висок е и срокът, в който Семова няма да може да шофира - 4, вместо 3 години, съобщиха от Апелативния съд. 

Катастрофа, при която загина Габриела, стана на 11 юли 2023 г. През септември 2024-а Окръжният съд определи условната присъда на шофьорката, а близките обжалваха, но производството на втора инстанция беше прекратено заради недопустимост на жалбата. Магистратите посочиха, че близките не са поискали ефективна присъда от Окръжния съд и според наказателно-процесуалния кодекс няма как да настояват за такава пред Апелативния. Делото стигна до ВКС, който даде шанс за ревизия на условната присъда.

Сега апелативните магистрати са приели, че видно от експертизите се установява, че Семова е имала техническа възможност да избегне удара и автомобилът ѝ се движил със скорост по-малка от 34 км/ч. при ограничение от 30 км/ч. В мотивите си те изрично подчертават, че заради неясната позиция на близките пред предходната инстанция е възможно присъдата да бъде увеличена на 4 г. Тъй като Веселина Семова признала вината си, тя се редуцира с 1/3 и крайното наказание е 2 години и 8 месеца. 

Съдиите посочват, че правилно са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на жената, семейното ѝ положение, недоброто ѝ здравословно състояние, трудовата ѝ ангажираност, изразеното искрено съжаление за стореното и направеното самопризнание още на досъдебното производство. Отегчаващо обстоятелство обаче са допуснатите по време на инцидента поредица от нарушения на правилата за движение, които по своето естество са твърде сериозни. Освен това основната причина за настъпването на произшествието е липсата на своевременна реакция от нейна страна като водач спрямо опасността от удар с пресичащите пешеходци. Тя имала пълна видимост към маркировката на пешеходната пътека от едно немалко разстояние, а впоследствие е могла последователно да възприеме наличието на пътния знак за ограничение на скоростта на 30 км/ч., както и появата на двете пешеходки. Дори при скорост от 50 км/ч. е могла своевременно да реагира и да спре с автомобила преди мястото на удара, но не го е сторила. 

Решението на Апелативния съд не е окончателно и подлежи на протест и обжалване пред ВКС.