Момчето от Казанлък се амбицирало да учи география, когато успехът му намалял

В Природо-математическата гимназия "Никола Обрешков" в Казанлък география се учи до X клас. Тук няма специализирани класове с профил по този предмет, но като напук гимназията си има бронзов медалист от 21-ата международна олимпиада по география в Тайланд. Това е зрелостникът Кристиан Петров, който наесен продължава като студент в една от най-новите специалности на Софийския университет "Геопространствени системи и технологии". Казанлъшкото момче

спечели медала си в конкуренцията на 179 участници от 46 страни

Той беше един от 4-мата в българския отбор заедно с Николай и Звездимир от Варна и Борис от София. 

Успехът му е впечатляващ - завърши специализирана паралелка по математика, физика и информационни технологии, държи матура по математика. А през цялото време от VI клас досега географията му е била по-скоро хоби, на което заедно с учителя си Руслан Милев с много ентусиазъм отдава часове на извънкласна работа. В по-малките класове на гимназията география му преподавала и съпругата на Милев - Лилия Милева.

Учителят му отделя време и за индивидуална работа. Когато сравнява тази си подготовка с математиката, момчето намира, че все едно са учили висша география - материал за университетско ниво.

В основата на тази подготовка са 6-те модула - природна география, политическа география, третият и четвъртият модул са свързани с икономическото развитие на страните, петият е България, а шестият са геопространствени системи и технологии - най-новата област на географията.

Тук не се търсят отговори на въпроси от затворен тип - а, б, в, а по-скоро се търси мислене,

пояснява учителят Милев.

Например на тазгодишната национална олимпиада във Враца участниците трябвало да нищят проблема с рециклирането на отпадъци. Какви географски измерения има той, как се прилага концепцията за устойчиво развитие, как да се насърчи рециклирането, до каква степен да се изпълнява то, но и какви са ползите и вредите от него.

В комплексното класиране Кристиан останал четвърти, но всички в класацията до пето място получават покани за разширения отбор за международната олимпиада. След едноседмична подготовка с преподавателите гл. ас. Калоян Цветков и доц. Димитър Желев от СУ бил определен и окончагелният състав за Тайланд.
Кристиан Петров се амбицирал да учи сериозно география в VI клас, когато си дал сметка, че започва да се дъни с успеха.  

"До IV клас бях отличник, вече в математическата гимназия успехът ми намаля, особено по география. Бях в VI клас, когато си дадох дума, че това не може да продължава. Започнах да уча повече и се явих за първи път на олимпиада. Там не можах да мина дори общинския кръг. В VII клас вече бях на областен кръг, с няколко точки не ми стигнаха за националния. В IX клас бях на национален кръг и се класирах десети. В X клас бях втори на кръга в Русе. После повторих второто място, а тази година останах четвърти, но пък попаднах в националния отбор", казва той.

През цялото време с него са учителите му Лилия и Руслан Милеви.

"Географията като цяло излезе от стереотипите на въпросите за "Стани богат".

Днес не е задължително да знаеш столицата на Руанда или какво е разстоянието между Могадишу и Кейптуан

Изискват се познания повече от гледна точка на пространствените технологии, правят се сериозни връзки между данни, свързани със сателитите, ползва се информация, която е по-динамична. Продължаваме да търсим и да се любуваме на типа романтична география, която свързваме с пътешествията от времето на Великите георграфски открития, но сегашната география е много по-иновативна, забързана, вече е повече приложно насочена.

Например, ако учим за полезните изкопаеми, търсим по-иновативен начин за предоставяне на информацията. Ако преди въпросът е бил какви полезни изкопаеми има в Рурска област, Германия, сега той е: какво правим, когато тези въглища бъдат добити, как трансформираме това географско пространство, за да възстановим ландшафта там.

Т.е. географията вече е практически по-ориентирана наука. Така е по-трудна, но и по-интересна. Оттук се търси едно конкретно географско мислене, което започва от - кое, къде, защо и как хората го използват, т.е. как физическата география определя социално-икономическата. Така започваме да намираме и

пресечни точки с други науки - информатика, математика

Затова и определяме географията като сериозна интердисциплинарна наука. Има учебни планове, които МОН се стреми да преобразува", казва учителят Руслан Милев.

В Тайланд Кристиан бил готов да се ориентира в непозната среда, да събира данни за нея и да ги анализира - такава била една от задачите на състезанието. Завели младите географи с автобуси и лодки на остров Кокрет на река Чалпрая - красив остров, известен с производството си на глинени съдове и находищата с лотос и растението норкала.

За кратко време трябвало да обиколят острова и да картотекират всичко, което видели по пътя си, както и да определят скоростта на течението на реката. Наред с това трябвало да отговорят на конкретни въпроси като какви са заплахите пред туризма на острова.

В случая това били наводненията или пък отпадъците, чието извозване ставало само с лодки. Трябвало да предложат място за бъдещия музей на глинените съдове, за маршрути на туристите, които да не унищожават обитанията на лотоса.
На третия ден работили с мултимедия. Там трябвало да намерят географската аналогия с текст на недотам популярна песен или пък да разпознават скали само по изображенията им.

В крайна сметка в комплексното класиране България остана 13-а от 46 страни, но на мултимедийния тест била втора след САЩ. Момчето се радва и на успеха на съотборниците си Звездимир Пенев и Николай Костадинов от Математическата гимназия във Варна, които си дойдоха от олимпиадата със сребърни медали.
Кристиан се вълнува от бъдещия си студентски живот. Казва, че е избрал да учи в Софийския университет, защото желае след това да работи у нас.

През последните 2 г. Кристиан беше председател на Ученическия съвет в гимназията. Съучениците му и той се включиха активно в подготовката на общинския референдум от ноември м.г. за съдбата на паметника на връх Бузлуджа по време на часовете по гражданско образование.