• Острият дефицит на кадри, липсата на комуникация и информираност водят до този проблем, казва единственият юрист у нас, който е и с медицинско образование
• За смърт на майка или бебе има осъдени лекари, но делата са изключително тежки. Това обаче не връща щастието на семейството

- Адв. Петрова, може ли една родилка да докаже физическа или вербална агресия от лекари в съда?

- Ако сме в хипотезата “Една родилка и няколко човека екип”, каквато и агресия да е имало, много трудно се доказва. Такива дела са изключително тежки, първо, защото жената е сама. Персоналът на болницата винаги числено се предполага да е повече. Никой няма да отиде и да свидетелства в полза на такава жена, при все че възприятията на екипа и на раждащата невинаги може да съвпадат, чисто субективно. Отделно има и обективни обстоятелства. Едните виждат процеса по един начин и намират своите медицински аргументи, другите го изпитват на гърба си и го преживяват по друг. Разбира се, всеки има право да изрази своето недоволство било то в социални мрежи, или с конкретна жалба, сигнал. Но всеки, който го прави, трябва да има едно наум, че

всичко, което е изложено в това негативно мнение, трябва да може да бъде доказано

чрез способите на правото. Иначе просто изпадаме в хипотезата “Една жена под афект каза”. Така че тези изявления онлайн трябва да бъдат изключително премерени, защото може да се окаже, че човекът, който просто е решил да излее емоцията си, в един момент е обидил или наклеветил конкретен лекар, акушерка и да се яви отговорен за тези свои действия, респективно да му бъде потърсена и съдебна отговорност.

- Системен ли е проблемът в акушеро-гинекологията?

- Не бих искала да го наричам системен, по-скоро се надявам да е казуистика. Макар че във времето сме виждали и други сходни ситуации, като всеки път се стига до предложения да се вкарат камери. Предложение, което аз лично не подкрепям и не намирам за адекватно. Някои хора дори смятат, че участието на бащата на детето при раждането едва ли не ще осигури комфорт, за да не се допуска да се стига до такива крайности, но и това не е универсално решение.

Такъв тип дела “увисват” и остават недоказани

просто защото родилката е една и е сама за сметка на всички останали. Лично вярвам, че далеч не всички и толкова много лекари, акушерки и израждащи екипи си позволяват вербално или физически да агресират към когото и да е. Мисля си, че подобни неща са по-скоро изключение, плод на лоша комуникация и недостатъчно персонал в болниците, отколкото да го приема за абсолютна даденост. Да, факт е, че такива случаи има, един да е – пак е неприемливо. Изобщо не трябва да ги има, не трябва да се търсят и угодни оправдания. Трябва да се намери първопричината за проблема. И с ясно съзнание, че това, което казвам, ще изненада мнозина – решението не трябва да се търси чрез съдебни дела първо, а чрез подобряване процеса на организация в болниците и на степента на информираност на жените, които отиват да раждат.

- Какво трябва да направи родилка, ако е била обект на някакъв вид агресия от гинеколози по време на раждане?

- На първо място, трябва да подаде сигнал както до ръководството на болницата, така и до контролните органи. Ако става въпрос за физическа агресия, може да се потърси съдействие от органите на реда, включително да се иска освидетелстване от съдебен лекар. Давате си сметка, че чисто житейски всичко това е трудно. Теоретично има опции за търсене на отговорност, практически – почти няма такива. Ще си позволя една аналогия между родилките, които са обект на някаква агресия, и жертвите на домашно насилие. И в двете хипотези, този който е обект на тормоз, е по-слабата страна, зависи до голяма степен от благоволението и решенията на “насилника” си, трудно дава гласност на проблема, още по-трудно го доказва. Една жена, докато ражда, е буквално в ръцете на екипа, зависима е от него, затова доверието е важно. Тя трудно може да докаже дали, как, от кого и при какви обстоятелства е била нагрубена или, не дай си боже, физически наранена. Тук искам да обърна внимание, че

не трябва да бъркаме това с част от медицинските интервенции

Това са две съвсем различни неща. Тук ще отворя една скоба, за да ме разберете. В обществото се създават митове, че например прийомът на Кристелер е забранен. Няма такова нещо. Това е медицински способ, чрез който се упражнява контролиран натиск върху корема на родилката в конкретен момент на раждането, за да се улесни израждането на плода. Трябва обаче да се прилага от човек, който знае точно какво прави и кога да го направи. Но когато някой не знае как да го прави и не го прилага в точния момент, може да бъде и опасен. Какво наблюдаваме обаче излизат полуграмотни хора, които казват: “Ама то това е забранено и на мен ми скачаха по корема. Това е форма на насилие”. Не, не е!

- Известно е, че по време на раждане жените, обзети от болката и емоциите си, започват да ругаят гинеколозите. Те подават ли жалби?

- Лекарите също са жертви на агресия - хапане, скубане, нецензурни изрази, ритане. Лично познавам доктор, чиито ребра бяха пукнати, след като родилка го беше изритала по време на раждане, защото я боли. За хубаво или за лошо, те са приели подобни поведения като част от случващото се, от хормоналната буря и не тръгват да си търсят правата.

Никой от тях не вини пациентките си

и не мисли, че те постъпват така умишлено, за да вредят. Процесът е двустранен, докторите трябва да са добросъвестни и компетентни, да са водени от най-добрия интерес на пациентката и плода, а не от лични или организационни, дори финансови мотиви в решенията си. Трябва да са преминали през процес по информираност с жената, която от своя страна да знае рисковете и да участва не като обект, а като субект в процеса, но винаги с едно наум, че не е лекар и трябва да се довери на екипа в ключови моменти.

- Може ли да се докаже в съда смърт на бебе или на родилка заради безхаберие на лекарите на дежурство?

- Може. Именно затова въвеждането на медицински стандарти е от изключително значение. Защото тук вече ще говорим не за “казал, обидил и т.н”, а за неща, които могат да бъдат доказвани и респективно да се търси съответствие между нуждите и правилата за добра медицинска практика и

стореното от лекарите

В акушерството и гинекологията един от най-спорните въпроси по делата си остава: “Има ли индикации/ контраиндикации за дадено поведение, най-често за предприемане на оперативно родоразрешение?”. Друг е въпросът какво и колко може да направи един лекар, който приема една жена, без да знае нищо за нея. Това е масов проблем особено в районите с ромско население, където и лекарите, приели да работят тази невинаги благодарна, но тежка и отговорна работа, не са много.

- Разкажете ни конкретен казус.

- Млада жена отива да ражда третото си дете. Докторът я познава от дълги години и подценява нейното състояние. Започва един привидно естествен процес, който спира в даден момент. Налага се да се премине към интервенция. В болницата няма подготвен екип, а вследствие на неправилна оперативна техника и предприети действия от страна на този лекар жената започва да кърви.

В лечебното заведение няма кръв,

няма и препарат, който се използва за кръвосъсирване, защото е много скъп и не се поддържа. Докато чакат някаква помощ и за отстраняване на матката като източник на кървене, жената изпада в хеморагичен шок, предизвикан от остра и тежка кръвозагуба. Развива полиорганна недостатъчност, умира и оставя 3 деца сираци. Бебето оживява. Случаят е от 2014 г., а наказателното дело пред Върховен касационен съд приключи през 2021 г. Лекарят получи условна присъда и беше лишен от правото да практикува, но предвид възрастта си той така или иначе беше спрял. Малко по-късно разбрах, че е починал. А гражданските дела за обезщетения за децата все още продължават и чакат разглеждане пред ВКС.

- А какво се случва, когато се загуби плодът заради късна намеса на лекарите?

- Имам случай от голяма столична болница, в която също поради недостиг на лекари и на екипи млада жена буквално повече от 16 часа се оплаква, че нещо не е наред, че има контракции. Тя попада там по време на нощна смяна.

Получава неглижиращо отношение, че се глези,

че ще потърпи още малко да стане сутринта. Дълго време бива оставена сама, без мониториране и без надзор. За съжаление, когато екипът идва, констатират, че няма детски сърдечни тонове и са загубили бебето. Това са изключително тежки дела и от правна гледна точка, и чисто житейски, защото наблюдаваме “сблъсък” между едни хора, които са призвани да помагат за раждането на новия живот, и близките на починалата родилка или бебе. Тези казуси изискват много търпение, добро познаване на медицината, защото няма как да осъдиш лекар, ако не разбираш от работата му. Човек, който не може да разчете и разбере медицинска документация, как се очаква да се аргументира пред съда или да постави адекватни въпроси към експерти? Тук идват другите проблеми: съдебната система работи бавно, тромаво, липсата на достатъчно лекари специалисти, които да се наемат да бъдат вещи лица, а определянето на съдебни лекари като експерти по всякакви медицински казуси, вкл. такива извън техния предмет и обхват на познания, допълнително забавят процеса и го правят по-сложен.

- Какви са проблемите?

- На първо място, липсва колаборация и комуникация доста често между лекаря, проследяващ бременността, и екипа, който ще води и ще осъществява раждането. Случва се жени да отидат в родилно отделение без документи, а лекарите не познават медицинската история на тези пациентки. Второ, виждам почти липсващия процес по информиран избор и съгласие. Лекарят, наблюдавал бременността, е решил да си спести време и усилия и не е разказал опциите и хипотезите, които могат да се развият дали за вагинално, или за оперативно раждане.

Третото е комуникационният проблем. Неизвестността поражда страх. Колкото родилката я е страх, защото не знае какво я чака оттук нататък, толкова повече и екипът, защото не е запознат с медицинската ѝ история, но носи огромната отговорност да успеят заедно да преминат през това. Трябва да се създадат обучения както за бременните и родилките какво могат да очакват, но не само от розовата страна, така и за лекарите - как да успяват адекватно да сведат всички тези специфични знания, с които разполагат, без излишно да плашат жените. Най-честото е:

“Бебето ти ще умре, трябва да те оперирам”,

и спират да обясняват. Това също не е правилно. Ако се подобри този процес на комуникация, няма да се стига до крайности.

Четвърто - липсващият персонал в България, има огромен кадрови дефицит за всякакви медици, в частност за акушерки и акушер-гинеколози, защото е много по-лесно за тази иначе привлекателна специалност да се работи в извънболнична помощ с някакво регламентирано работно време, без нощни дежурства и доста прилични доходи. А когато работиш в болница, си на разположение 24 часа и носиш риск за два живота, защото тези лекари приемат двама здрави и от тях се очаква да изпишат майка и бебе. Пето - неправилният информационен поток по отношение на родилките.

Създава се илюзорно впечатление, че раждането може да бъде безкръвно,

безболезнено, в условия, които да създават максимален комфорт на жените, без същите да са съобразени с определени медицински показатели и действия. Стига се до това: “Лекарите ми отказват определена позиция или раждане в басейн, като ми предлагат операция, за да ми вземат повече пари и да си тръгнат по-рано от работа”. Не че това не се случва, но не трябва това да е разбирането. Така жената подхожда с огромно недоверие и отказва всичко, което бъде помолена да направи. И тогава започват виковете, крясъците. Така че, ако не намерим баланс между всички тези компоненти, ние ще продължим да говорим за протести и нагнетяване на конфликта, но няма да сме намерили решение.

- А какво е решението?

- То ще дойде, когато констатираме всички налични предпоставки, които създават проблеми, и започнем да ги елиминираме, но не само козметично и повърхностно, а оттам, откъдето произхождат. Когато имаме достатъчно персонал и той не е оскотял,

не е изпепелен от професионално натоварване,

бременните са спокойни и информирани и получават еднакво добро отношение, въпреки че не са пациентките на доктор Х. Когато в основата на този процес не стоят финансите предимно, а хора, които са загрижени за бъдещето на нашата държава. Имаме прекрасни лекари, но трупането на проблемите с години не ни позволява да изкореним тези порочни практики, за които четем и чуваме. А съдебните дела са много крайно решение. То не може да овъзмезди реално негативната емоция от смъртта на един човек, особено ако това е млада жена родилка, или да върне щастието в едно семейство, което е загубило своето дете.