София е в клопката на транспортна блокада вече втори ден, като уж няколко часовият протест обявен за сряда прерасна в гражданско неподчинение, а има вариант и да се обяви и официална стачка и в единствения работещ транспорт - метрото.  

За много хора думите протест, стачка и гражданско неподчинение са едно и също, но за всяко от тях си има различни правила.

Как се прави стачка?

Стачката е право на работниците, което е разписано в конституцията, но се провежда по условия и по ред, определени със закон. Тя е колективно право и се провежда от определен кръг от работници и не може отделен служител да обяви стачка.

Процедурата на стачката е подробно обяснена в Закон за уреждане на колективните трудови спорове. Дори минимално отклонение от правилата може да е причина стачката да бъде обявена за незаконна, а всички участници в нея да бъдат дисциплинарно уволнение поради незаконно неявяване на работа.

Самата стачка трябва да се провежда на територията на предприятието и участието е доброволно. По време на стачка, работниците са длъжни да бъдат в предприятието, не могат да пречат на останалите да изпълняват трудовите си задължения. Освен това участниците в нея не получават и заплати. При протеста на синдикалните работници заплата ще се плати, защото определен кръг от хора е попречил на всички шофьори да отидат на работа. За участие в законна стачка стачкуващите не отговарят дисциплинарно и имуществено.

Всички процедури за правенето на стачка са описани в Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Като трябва да подготвят пет документа, да се проведе Общо събрание на колектива. За да бъде законно решението за стачка е необходимо то да бъде взето с обикновено мнозинство (50% плюс 1) от общата численост на работещите.

След като има протокол исканията на работниците се връчват на работодателя. После се водят преговори с директора, които се отразяват в съответен протокол и при недостигане на споразумение за удовлетворяване на исканията, това се отразява в него с подписите на страните по преговорите. Стачният комитет връчва предупреждение с входящ номер и дата и час до работодателя, в което задължително се отразява началото на стачката, нейната продължителност и органа, който ще я ръководи (стачният комитет поименно). Това предупреждение се връчва най-малко седем пълни календарни дни преди обявената дата за начало на стачката. Това споразумение се сключва най-малко три календарни дни преди началото на стачката. 

Колективът може без предварително предупреждение да участва в едночасова предупредителна стачка, която се провежда един единствен път в периода до началото на ефективни стачни действия.

Как се прави протест?

Всеки гражданин има право на мирен протест - да организират такъв и/или да присъстват на такъв. Има обаче няколко стъпки при организацията му. Първо трябва да подадете писмо до съответната община. При статичен протест е задължително то да е подадено поне 48 часа преди събитието, но ако е шествие - 72 часа преди провеждането му. В него трябва да дадете  кратка информация за планираната инициатива, да се адресира до кмета на града, да посочите място и време. Важно е да напишете организаторите, кой ще следи за реда и да дадете телефонните им номера. После трябва да получите  уведомление от общината, за да потвърдят, че писмото е насочено. Възможно е с вас да се свържат и представители на МВР и да ви повикат на среща, на която да дадете повече информация за събитието и да се уточните за детайлите, свързани с обществения ред. 

Има обаче няколко форми на протести. 

Митинг – най-разпространената форма, при която хората се събират на определено място, за да изразят своето гражданско право на недоволство.

Шествие –  хората се събират на едно място, а после тръгвът към друго, но по предварително обявен маршрут.

Flash mob –  за много кратко време (по-малко от един-два часа) се събират група от протестиращи и извършват определени действия.

Игнориране на работни задължения – при протести на браншови и синдикални организации често пъти се наблюдава прекратяването на работните задължения, с което се блокира процесът на функциониране на дадено предприятие или сфера, а понякога и цял отрасъл.

Какво е гражданско неподчинение 

Гражданското неподчинение е организиран отказ да бъдат спазени  норми на поведение, за да окаже обществен натиск за съобразяване с определени искания. Съществено условие за успешното провеждане на гражданско неподчинение е исканията да са обществено разпознаваеми (да са справедливи, разбираеми и солидарни с обществения интерес) и формите на гражданско неподчинение да не са от естеството да настроят общественото мнение срещу протестиращите. Гражданското неподчинение е неформална дейност, включваща умишлено неспазване на утвърдени норми на поведение или превратно ползване на тези норми. Пример за гражданско неподчинение  бе точно протестът в сряда, който имаше разрешение до 12 часа, след изтичането на срока обаче той автоматично прерасна точно в гражданско неподчинение.

В гражданското неподчинение може да се  блокира достъпа до обществени пространства, сгради, пътища Това може да стане със струпването на много хора, които отказват да се преместят (включително чрез организирането на т.нар. „жива верига") или чрез издигането на барикади от превозни средства и други предмети, които затрудняват или препятстват свободното преминаване. 

В закона липсва дефиниция на „гражданско неподчинение". Гражданското неподчинение като колективна форма на протест нарушава Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ). В него е регламентирана администривно-наказателна отговорност за граждани и длъжностни лица, които нарушават установения ред и гаранциите за организиране и провеждане на събрания, митинги и манифестации. Санкцията е глоба от 50 до 300 лв. Актът за установяване на административното нарушение  се съставя от длъжностни лица, определени от кмета на общината, на чиято територия се осъществява мероприятието, а Наказателното постановление  се издава от кмета или от упълномощено от него лице. В Наказателния кодекс (НК) е предвидена наказателна отговорност за организатор, който проведе или продължи да провежда прекратено или забранено събрание, митинг или манифестация. Наказателната отговорност е до една 1 лишаване от свобода. За да бъде организаторът привлечен към наказателна отговорност, е необходимо мероприятието да е било преди това забранено или прекратено с изричен акт – заповед от кмета на общината.