Понтий Пилат е споменаван в евангелията като римския прокуратор на Юдея, който е осъдил Исус Христос на разпятие. Въпреки неговата важна роля в християнската традиция, преди години някои учени са се съмнявали дали Пилат е бил реална историческа фигура или просто литературна фикция.

Тези съмнения са били предизвикани от липсата на директни исторически източници извън Библията и трудовете на Йосиф Флавий, които споменават Пилат в контекста на управлението му и конфликтите с еврейското население.

През 1961 г. обаче италиански археолози откриват солидно свидетелство за Пилат Понтийски. Намерен е надпис върху строителен камък в Цезарея, пристанище в Самария между Галилея и Юдея, който съдържа част от името и титлата му. През IV век сл.Хр., по време на реконструкция на театъра,

камъкът е обърнат

с надписа навътре

и е използван като обикновен строителен материал.

Той е посвещение на публична сграда на император Тиберий (Тиберий Клавдий Нерон 15 - 37 г. сл.н.е.) и гласи: "Tiberieum Pontius Pilatus / Praefectus Iudaеae". Може да се разтълкува по следния начин: "На Тиберий, римския император - Пилат Понтийски, префект на Юдея".

Разбира се, в своите исторически произведения "Юдейски древности" и "За Юдейската война" Йосиф Флавий на два пъти споменава Исус и също говори за администрацията на Пилат Понтийски: "По това време имаше един мъдър човек, наречен Иисус, и той постъпваше добре; беше известен със своите добродетели. Много хора от юдеите и от други народи бяха негови ученици. Пилат го осъди да бъде разпънат на кръст и да умре. Но тези, които бяха станали негови ученици, не изоставиха ученичеството си. Те свидетелстваха, че им се е явил три дни след като е бил разпънат, и че е бил жив. Следователно той вероятно е Месия, за когото пророците предричат чудеса. А християните, наречени така по неговото име, не са изчезнали и до днес."

Но векове наред за този текст се е смятало, че е добавен по-късно. Благодарение на проф. Пайнс днес е доказана неговата безспорна оригиналност. През 1972 г. той открива т.нар. Агапиева версия на текста на арабски. Ръкописът е кръстен на името на египетския епископ Агапий, живял през Х век в Египет. Предполага се, че той е разполагал с оригиналния текст на "Юдейски древности", който не е докоснат от ръката на християнски преписвач и така всякакво съмнение върху историческата книга отпада.

В същото време сравнително малко известно е, че сред археологическите находки, които доказват съществуването на римския прокуратор, са и монетите, които са били в употреба по време на неговото управление. Те са бронзови прути, сечени между 26 и 36 г. сл. Хр., по времето,

когато той е бил

префект на Юдея

Те носят символи, свързани с римските религиозни практики, като симпулум (чаша за римски религиозни церемонии) и литуус (жезъл на авгура), което е било необичайно за монетите в Юдея, тъй като обикновено се избягвали изображения, които биха могли да засегнат еврейските религиозни чувства. Интересното е, че макар да включват тези римски култови символи, монетите не изобразяват портрета на императора и по този начин спазват еврейския закон срещу правенето на изображения.

Тези монети са открити при разкопки в Израел, както и в съседни райони като Йордания и Сирия, което показва тяхното широко разпространение. Някои от тях са били в обращение дори до 70 г. сл. Хр., по време на Първата юдейско-римска война, което подчертава тяхната дълготрайност.

А съществуването на тези монети и други артефакти предоставя реални доказателства за управлението на Пилат и потвърждава библейските разкази за

неговата роля в процеса и

разпятието на Исус Христос, както е описано в евангелията (например Матей 27:11-26).

Последните археологически открития, свързани с Понтий Пилат, особено неговите монети, не само потвърждават историческото му съществуване, но и предоставят ценни данни за административния и културния контекст на Юдея от I век на новата ера. И макар че археологията не може да докаже пряко събитията от Библията, тя предоставя доказателства, които подкрепят достоверността на свещените текстове.

Така например от тях също може да се определи кога Исус започва да проповядва. Евангелистът Лука се старае да ни посочи точното начало на служението на Йоан Кръстител, а следователно и на Христос:

"В петнадесетата година на царуването на цезаря Тиберий, когато Пилат Понтий беше управител на Юдея, а Ирод - четвъртовластник в Галилея, и брат му Филип - четвъртовластник в Итурейската и Трахонитската област, и Лисаний - четвъртовластник в Авилиния, при първосвещенството на Анна и Каяфа, Божието слово дойде до Йоан, Захариевия син, в пустинята" (Лука 3:1-2).

Времето, през което управлява римският император Тиберий, е конкретизирано от древните историци и Лука добавя шест допълнителни уточнения, за да твърди, че годината е 28/29 от н.е. според нашия съвременен календар, за който той не е знаел нищо. Това е

необикновена точност

за един древен източник

Различни сведения в Новия завет и други свидетелства посочват, че земното служение на Исус завършва на 3 април 33 година от н.е. Тогава е Неговото разпятие на Голгота. Следователно хронологическите справки за Исус показват, че Той е автентична личност, живяла в конкретно историческо време.

Но не е само Пилат - благодарение на науката вече имаме доказателства за съществуването и на други персонажи от евангелските разкази. През ноември 1990 г. археолозите откриват и костохранителницата на първосвещеника Йосиф Каяфа. Това е единствената археологическа находка, свързана с тленни останки на действителен библейски персонаж.

Върху костохранителница, в каквато според обичая се поставяли останките на покойника, е изписано името Каяфа, а на една от костите дори има надпис: "Йосиф бар Каяфа" (Йосиф, син на Каяфа" - б.р.).

Много дебати е имало преди години и около кръстната смърт на основателя на християнството. Заради липсата на запазени артефакти някои са твърдели дори, че разпъването изобщо не е съществувало като наказание в Римската империя в онези години.

Независимо от факта, че има исторически сведения за хиляди евреи, които са разпънати на кръст от римските войници в периода I - II в. сл.Хр., не е открит скелет на такъв мъртвец. Причината е, че

римляните са хвърляли

телата в ями,

за да бъдат изядени от зверовете, и по този начин всявали страх сред непрекъснато бунтуващите се юдеи.

През 1986 г. останките на човек, разпънат на кръст, са намерени в гробница в Гиват ха Мивтар, североизточно от Йерусалим. Там са открити пет осуария (урни), единият от които съдържа костите на двама възрастни и едно дете. Останките на единия от възрастните - мъж на около 24 - 28 години, са със следи от кръстна смърт. Той е умрял през 1 в. сл.Хр. и в дясната му пета е открит гвоздей с дължина 11,5 см, а между главата на гвоздея и костта е запазено парче дърво (клин), който не е позволявал тежестта на тялото да доведе до разкъсване на плътта.

Разбира се, археологията няма за цел да "доказва" Библията в религиозен смисъл, но предоставя ценни улики за нейния исторически фон. И докато учените продължават да разкриват миналото, всяко ново откритие ни доближава до по-пълно разбиране на древния свят, в който са се родили тези истории. А за нас като християни най-същественото е, че историческите доказателства подкрепят съществуването на Исус като реална личност, учител и религиозен водач в Юдея през I век.