Премества го през юли близо до Полша, Литва и Латвия.  Вицепремиерът Йотова: Затова предупреждавахме, че трябва да се седне на масата за преговори, надявам се разумът да наддлее

Москва ще разположи ядрени оръжия извън Русия за първи път от 90-те години на миналия век. Това стана ясно, след като Владимир Путин обяви, че страната му ще изпрати тактическо ядрено оръжие в Беларус. Според руския лидер този ход няма да наруши никакви споразумения.

Целта му е да сплаши НАТО, тъй като Беларус има граници освен с Украйна и с Полша, Литва и Латвия - все страни-членки на алианса, коментират анализатори.

“Тук също няма нищо необичайно

Първо, САЩ правят това от десетилетия. Те отдавна разполагат своите тактически ядрени оръжия на територията на своите съюзнически страни”, заяви Путин.

Решението на Кремъл идва само дни след посещението на китайския президент Си Цзинпин в Москва, по време на което лидерите на двете страни излязоха със съвместно изявление, в което се казва, че “всички ядрени сили не трябва да разполагат своите ядрени оръжия извън своите национални територии и трябва да изтеглят всички ядрени оръжия, разположени в чужбина”.

В реч в събота Путин разкри още, че Москва е помогнала на Беларус да конвертира 10 самолета, за да ги направи способни да носят тактически ядрени бойни глави, и ще започне да обучава пилоти да ги управляват в началото на следващия месец. Според стопанина на Кремъл Москва ще завърши изграждането на специално съоръжение за съхранение на тактически ядрени оръжия в Беларус до началото на юли, като

ще запази контрола си над него

Страната на президента Александър Лукашенко няма ядрени оръжия на своя територия от началото на 90-те години. Малко след като получи независимост след разпадането на СССР, тя се съгласи да прехвърли всички оръжия за масово унищожение от съветската епоха, разположени на нейна територия, в Русия.

Защитавайки решението си, Путин допълни, че Лукашенко отдавна е повдигал въпроса за разполагането на тактически ядрени оръжия в неговата страна.

“Не виждаме причина да коригираме нашата собствена стратегическа ядрена позиция, нито индикации, че Русия се готви да използва ядрено оръжие”, заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Ведант Пател.

Решението на Путин бе коментирано и от българския вицепрезидент.

“Става все по-опасно и все по-страшно. Затова, когато и аз, и президентът говорим за това, че трябва да се стигне до масата на преговорите, не са празни приказки. Повече въоръжение от всички страни води до непредсказуеми решения, които на практика заплашват към сериозна война”, каза Илияна Йотова. Тя допълни, че се надява разумът да надделее и в случая става въпрос малко повече за заплахи, отколкото за истински военни действия.

Киев пък е на мнение, че Кремъл е взел Беларус за ядрен заложник, което ще доведе до дестабилизация на страната. В Украйна поискаха и още западни санкции срещу Москва заради разполагането на оръжията.

“Това е част от играта на Путин да се опита да сплаши НАТО... защото няма военна полза от такива оръжия в Беларус, тъй като Москва има толкова много от тях в Русия”, твърди експертът Ханс Кристенсен.

Международната кампания за премахване на ядрените оръжия пък нарече изявлението на Путин изключително опасна ескалация.

“В контекста на войната в Украйна вероятността от грешни изчисления или неправилно тълкуване е изключително висока. Споделянето на ядрени оръжия прави ситуацията много по-лоша и

рискува катастрофални хуманитарни последици",

се казва в позиция на организацията.

Откакто нахлу в Украйна преди повече от година, Путин използва ескалираща реторика в редица случаи, предупреждавайки за “нарастващата” заплаха от ядрена война и предполагайки, че Москва може да се откаже от политиката си да не натисне червения бутон първа.

Миналата година президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че “би било безотговорно да говоря за това какво бихме или не бихме направили” в отговор на ядрената употреба от Русия. Но Байдън намекна за възможността за бърза ескалация на събитията.

“Грешки се допускат, може да възникне погрешно изчисление, никой не може да е сигурен какво ще се случи и всичко може да завърши с Армагедон”, обяви американският президент през октомври 2022 г.

Кремъл има 2000 тактически бойни глави - 10 пъти повече от Вашингтон

Русия разполага с 2000 тактически ядрени оръжия, или с 10 пъти повече от Вашингтон, твърдят западни издания. Информацията не е сигурна, тъй като след края на студената война Москва пази в тайна наличността на военния си арсенал.

Този вид бойни глави могат да бъдат доставени чрез различни ракети, торпеда и гравитационни бомби от военноморските, въздушните или сухопътните сили. Те дори могат просто да бъдат забити в даден район и детонирани.

САЩ имат около 200 такива оръжия, половината от които са във въздушни бази в Италия, Германия, Турция, Белгия и Холандия.

Тактическите ядрени оръжия понякога се наричат “малки ядрени оръжия”, въпреки че могат да причиняват опустошителни смъртни случаи и разрушения. Те са предназначени за ограничени удари срещу относително близки специфични цели - като командни пунктове, вместо да унищожават градове отдалеч.

Експлозивната мощност на тактическите ядрени оръжия може да варира от под един до около 100 килотона, докато стратегическите могат да имат сила до хиляда килотона. Бомбите, които разрушиха Хирошима и Нагасаки през 1945 г., бяха между 12 и 21 килотона.

Компютърни симулации предполагат, че най-малкото тактическо ядрено оръжие може да убие 3270 души и да рани 3620.

Досега никой никога не е използвал тактическо ядрено оръжие в битка. Както САЩ, така и СССР ги разработиха в началото на студената война като метод за възпиране.

Според руската ядрена доктрина президентът е този, който взема крайното решение, когато става въпрос за използване на руски ядрени оръжия, независимо от техния вид.

Когато СССР се разпадна през 1991 г., Русия имаше около 22 000 тактически ядрени оръжия, а САЩ - 11 500. Повечето от тези оръжия са демонтирани. Останалите се съхраняват в поне 30 военни бази и силози в Русия под контрола на Министерството на отбраната.

Путин ще се консултира с висши съюзници от руския Съвет за сигурност, преди да нареди удар. След това бойната глава трябва да бъде съединена с превозно средство и подготвена за потенциална заповед за изстрелване.

Тъй като стопанинът на Кремъл няма да може да предвиди реакцията на САЩ, цялата ядрена позиция на Русия ще трябва да се промени - подводниците ще излязат в морето, ракетните сили ще бъдат поставени в пълна бойна готовност, а стратегическите бомбардировачи ще са приведени в позиция за незабавно излитане.

Експерти отдавна предполагат, че руският президент може да реши да нареди демонстративен удар над Балтийско или Черно море като тактика за сплашване - без да удря хора или инфраструктура, но доказва, че е способен да използва ядрени оръжия.