Рано сутринта, когато е най-студено, е най-подходящото време да се снимат снежинки. Тогава те валят поотделно и не се слепват с останалите. Всяко кристалче съдържа 180 милиона молекули вода. Снежинките са уникални. Няма две еднакви, подобно на човешките пръстови отпечатъци. Формата им зависи от температурата, влажността и налягането. Най-важният фактор са градусите. При 0 до -3 и от -10 до -22 градуса се образуват плочици, а между -3 и -10 и под -22 градуса - пръчици.

Шестоъгълният леден кристал се оставя да падне върху стъкло. После той внимателно се премества до специалната вертикална макрошейна. Върху нея се слагат апаратът и увеличителният обектив. Така се заснема снежинката. Най-голямата според книгата на рекордите на Гинес е с ширина 38 см и е паднала през януари 1887 г. при буря в американския щат Монтана. А първата снимка на мини леден кристал е от 15 януари 1885 г.