Говорейки по телевизията за мустаците на Цола Драгойчева или нейния сексуален апетит към съветските филмови дейци, историкът радва необременената аудитория със свободен дух, но дразни шепа комунистически носталгици и те постоянно го клеветят

Нито една друга телевизия в България не може да се похвали с феномена “проф. Стоянович” освен БНТ. Времената, когато хората сядаха в захлас пред малкия екран в събота сутрин, за да гледат нещо специално, се смятаха за безвъзвратно приключили с непрежалимата загуба на Бригита Чолакова. Но ето че стана чудо. Рубриката на историка проф. Петър Стоянович в предаването на Георги Любенов по БНТ промени нагласите и дори млади хора, които въобще не гледат телевизия, стават, за да си пуснат рубриката или пък търсят линкове с участието на речовития историк.

Така по неусетно, но по най-ефектен начин с тънък хумор и свръхинтелигентно поднесени знания професорът се превърна в най-интригуващото присъствие в българския телевизионен ефир.

Стоянович, който е от стара буржоазна фамилия и се държи винаги на висотата на потеклото си, дори с появата си на екран предизвиква стомашни киселини на една особена група откровени или прикрити илитерати. Например всеки път, когато със сериозен вид, но с очевидна ирония подхвърли нещо в ефир за мустаците на Цола Драгойчева или пък за нейния утолим сексуален апетит към съветски филмови дейци, това винаги е свързано с последващ залп от коментари в групите, в които комунистическите носталгици опяват как няма нищо свято за “монархофашистки изчадия” като него.

А тъй като професорът владее до съвършенство изказа и специфичния хумор

на времената, в които образованите представители на висшата класа са имали право да се подиграват на плебеите и интелектуалните кастрати, той често си позволява да ги демонстрира, без да му мигне окото.

Това негово неповторимо телевизионно присъствие забавлява непредубедената аудитория със свободен дух, но дразни неимоверно тази малка, но твърде комплексирана част от населението, която всячески търси повод да го ограчи и оклевети по най-незаслужен начин.

Както се разбра наскоро, някой бил подал някакъв сигнал в СЕМ за нещо ужасяващо, угнетително и направо недопустимо, което професорът уж си бил позволил да каже в ефир. Но сигналът се обяснява и препредава с толкова недомлъвки и примрънкквания, че в крайна сметка нищичко не се разбира. Освен че е било покъртително ужасно. Дори по едно време се приплъзна слух, че едва ли не за педофилия ставало дума.

Този сигнал накара генералния директор на БНТ Емил Кошлуков да обещае проверка, намеквайки, че може да се стигне до преразглеждане на рубриката на Петър Стоянович и дори тя да бъде премахната от предаването на Георги Любенов.

Тъй като твърде много хора гледат проф. Стоянович и отлично знаят, че той нищо нецензурно или скверно не е казал, социалните мрежи закипяха с коментари срещу свалянето на рубриката и в защита на професора. Сред многото имаше дори такъв, който призовава Стоянович,

ако бъде свален от ефир, да направи партия, за да обере протестния вот

на всички, които просто си търсят интелигентен и образован човек, за когото да гласуват на избори в бъдеще.

В случай че е нужно, тук припомняме и кратка негова биография. Петър Стоянович е роден на 25 юни 1967 г. в София. Завършва немската езикова гимназия. През 1988 - 1989 г. следва “Германистика” в СУ. Завършва “Обща история” и “История на Източна и Югоизточна Европа” във Виенския университет, където през 1995 г. получава научна степен “магистър по философия”. Хердеров стипендиант е.

През 1998 г. пак във Виенския университет защитава с отличие докторска степен и става доктор по философия и доктор на историческите науки.

От 2016 г. е доцент в Института за исторически изследвания към БАН. Бил е хоноруван преподавател в СУ. Редовен преподавател във факултета “Хуманитарни науки”, Катедра по журналистика, на Шуменския университет, където през 2018 г. получава професорска титла. Става професор и в БАН.

През 2001 г. Стоянович става Рицар на цивилния кръст за заслуги на Република Малта. От 2014 г. е Велик офицер на Суверенния военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта. Стоянович е кавалер и на българския царски орден “Св. Александър”. Автор е на много научни изследвания, студии и монографии.

През 2022 г. проф. Петър Стоянович ознаменува своята 55-годишнина с две книги, които бяха представени от критиката като “противоотрова за хронично ниското национално самочувствие”. Той представи най-напред монография за цар Фердинанд. Този почти 1000-страничен колосален труд, озаглавен “Фердинандеум”, разглежда ролята на монарха в европеизацията на България.

В края на юни се появи и книгата му, писана в съавторство с проф. Юлиана Рот от Мюнхен - “България от първо лице. Мари Айхорн в София, 1924-1925 г.” Става дума за епоха, в която софийските семейства имат за домашни учителки чисти германки, а българите средна ръка ходят в чужбина за уикенда и пазаруват за Коледа в Париж и Виена.

Прадядото на проф. Стоянович е небезизвестният Иван Петров Стоянович, по прякор Аджелето - революционер, политик, депутат, журналист, общественик, държавник... Съратник на Захарий Стоянов в борбата за Съединението на България. Роден е в Стара Загора през 1862 г. Когато турците опожаряват града през 1877 г., той е 15-годишен. Родителите му са убити, а къщата им изгаря. Аджелето успява да избяга със сестра си Жана и брат си Сава, който е само на две години. Сава завършва Софийското военно училище и Военната академия във Виена, става полковник от артилерията, участва във всички войни за национално обединение. Жана завършва френска филология в Швейцария. 22-годишна се връща в София и става учителка по френски. Със заплатата си от Първа девическа гимназия успява да построи настоящата фамилна къща. Живее до 101 години.

Прадядото на проф. Стоянович е бил в ръководството на Българския таен централен революционен комитет, осъществил Съединението на Княжество България и Източна Румелия. По телеграфната станция в Пловдив той е и

човекът, който първи съобщава за Съединението

Иван Стоянович-Аджелето е създател на българските телекомуникации след Освобождението. С неговото име се свързват няколко първи неща в нова България - първата телеграфна агенция, наречена “Трапезица”, през 1912 г. влиза в действие първото радио, изграждането на първото българско училище в Будапеща, строеж на първата българска черква там и други.

Изпратен е като първи преговарящ с Високата порта след обявяването на Независимостта през 1908 г., един от делегатите и при подписването на Брест-Литовския договор през Първата световна война.

За около пет години участва активно в три войни - двете Балкански и Първата световна. През май 1886 г. е избран за депутат в IV обикновено народно събрание от Станимака (Асеновград).

На 19 август 1886 г. Стефан Стамболов назначава Стоянович за директор на пощите и телеграфите. Но на 1 август 1887 г. той е уволнен по политически причини. От 1 юни 1894 г. отново е начело на българските съобщения и управлява пощите, телеграфите и телефоните до 1 май 1917 г. От лятото на 1919 г. развива търговска дейност в Берлин и Будапеща...

Дори тази фамилна история обяснява защо днес се намират хора, които не обичат проф. Стоянович. Напомня им, че превратаджиите от 1944 г., на които те симпатизират, все пак не са успели да се отърват съвсем от целия елит на страната. И това със задна дата някак си ги дразни. Те са свикнали от едно време, че който ги предизвиква с приказките си, трябва поне да бъде интерниран. (24часа)