През годините има много обвинения срещу Дико Илиев, че е плагиатствал своите произведения. Разбира се, в най-голяма степен те са били насочени срещу най-известното му произведение - Дунавското хоро. По този повод и той самият е изпитвал отношението на учените музиканти - не го зачитат, премълчават го. А

на всяко хоро, което напише

слагали етикет “народно”

И наистина, най-често го пренебрегват, защото смятат, че е използвал фолклорни мотиви в произведенията си - тоест взел ги е наготово.

“Бил е народен човек, но това не означава, че може да се говори за плагиатство или да му се отрича авторството - коментира по този повод Емил Генов, основател и художествен ръководител на ансамбъл “Зорница”. - Пълни глупости са обвиненията, че композициите му са “народно творчество”! Няма композитор в света, който да не ползва народната музика. Всичко е на базата на фолклора. Това си е авторска музика - едно към едно. И той израства постепенно в нея - баща му е бил музикант и затова се включва във военните оркестри. Даже, мисля, Дворжак беше казал, че добрият композитор не е автор, а само добър аранжор на фолклора”, казва хореографът.

Едно от най-сериозните обвинения идва от наследниците на русенския композитор Йордан Иванов - Змейски, които

оспорват авторството

на прочутото му хоро

На базата на някои архивни документи неговата дъщеря претендира, че баща й е истинският автор на прочутото хоро.

Други виждат в най-известните му произведения копия на “клезмери” - така наричат еврейските народни песни в Източна Европа, изпълнявани на идиш. По принцип те са танцувални парчета и са базирани на румънската народна музика, а през годините техните жизнерадостни ритми са повлияни и от гръцкия, украинския, полския, турския и циганския фолклор. И макар някои от тези танци да наподобяват нашите хора и да имат сходно звучене, доказателства за такова заимстване у Дико Илиев досега не са намерени.