Макар на Запад да няма единно мнение относно ролята на комунистическата империя във войната, победата на Сталин над Хитлер все пак е за предпочитане пред мечтата на Хитлер за световно господство. Затова в началото Сталин е широко възприеман като

“спасител

на Европа”

от тази съдба и когато през юни 1945 г. е провъзгласен за генералисимус, това изглежда напълно уместно.

Като върховен главнокомандващ той определя военната стратегия и ръководи всички големи битки и операции. След войната общественият му имидж е на добронамерен диктатор и дори има надежди, че неговият режим ще се развие в по-либерална и демократична държава. В същото време не е тайна, че

той е

безмилостен сатрап,

който ръководи авторитарна комунистическа държава, тероризираща не само собствения си народ, но и почти половин Европа, която попада под окупацията на Червената армия.

Цели общности и етнически групи, обвинени в колективно сътрудничество с врага, са изселени и депортирани. В края на войната милиони завръщащи се съветски военнопленници също са обвинени в нелоялност и четвърт милион от тях са екзекутирани или хвърлени в затвора.

Но по това време голяма част от тези репресии остават скрити и общественото внимание се фокусира върху образа на Сталин като изключително успешен и много ефективен военен лидер. Съвременните впечатления са обобщени от един от най-ранните му биографи, Исак Дойчер, който пише през 1948 г.:

"Много съюзнически посетители, които посетиха Кремъл по време на войната, бяха учудени да видят по колко въпроси, големи и малки, военни, политически или дипломатически, Сталин

взема окончателното решение

Той всъщност беше свой собствен главнокомандващ, свой собствен министър на отбраната, свой собствен интендант, свой собствен министър на снабдяването, свой собствен външен министър и дори свой собствен началник на протокола... Така той продължаваше ден след ден през четирите години на военни действия - чудо на търпение, упоритост и бдителност, почти вездесъщ, почти всезнаещ".

На 24 юни 1945 г., когато на Червения площад в Москва се провежда грандиозен Парад на победата, това е личен триумф за Сталин. Решението за провеждане на парад в чест на победата над Германия, разбира се, също е взето от върховния главнокомандващ - в средата на май 1945 г.

По сталински и в съкратени срокове в почти унищожената от войната огромна страна започва невиждана подготовка за събитието, която се изразява в робски труд, безсмислени изхвърляния и съкратени срокове - шият се хиляди парадни униформи, знамена, банери, плакати...