Едва 140 см, гимнастичката записва внушителни подвизи. В София се хвърли сама в боя без подкрепата на титулярката и нейна покровителка Боряна Калейн

Грацията проплаква в Египет. Майка й Паулина - световна шампионка на България с ансамбъла, не спира работа като треньор през цялата си бременност

2 пъти преболедува COVID-19. След първия завоюва европейска титла, която 25 години друга българка не успява

На няколко пъти се просълзих с това малко съкровище. Абсолютен диамант! Това е нейният дебют на световното, а представете си каква ще е след една-две години! Зашеметяваща фурия!

Това гласи само един от купищата коментари по повод на страхотния успех на Стилияна Николова на световното първенство по художествена гимнастика в София. Грацията доказа, че може да е висока само около 140 сантиметра, но нейната звезда е достойна да грее от немислими висини.

17-годишната спортистка с визия на крехка порцеланова кукла и дух на несломим боец, кален в много битки, спечели бронзов медал в многобоя. Това е исторически триумф, който прекъсна 21-годишна липса на отличие за България в индивидуалния многобой. За последно през 2001 г. Симона Пейчева се окичи със сребро, а Стилияна още не е била родена тогава.

Сега тя даде повод за много гордост и стана герой на шампионата, като спечели още три сребърни медала на отделните уреди и си осигури квота за олимпиадата в Париж през 2024 г.

Грацията не позволи на нищо да я разклати и дори се мобилизира двойно, след като стана ясно, че трябва да се хвърли в битката сама - без Боряна Калейн, която я покровителства и винаги я зарежда с допълнителна сила. 22-годишната ни титулярка сред индивидуалистките пропусна шампионата заради вирусно заболяване и Николова трябваше да поеме отговорността да бъде единствената представителка на домакините при жените. Мисията на Стилияна: изпълнена перфектно.

“Щастлива съм, че това крехко момиче носи в себе си силата и духа на един воин - написа председателката на федерацията по художествена гимнастика Илияна Раева по адрес на Николова. - Цяла книга мога да напиша за пътя и до спечелената квота и четирите медала, които спечели от световното първенство. Главни героини ще са тя и треньорката й Валя Иванова. Чудеса направиха двете за последните три години. Подобаващо място ще има за семейството и за Бранимира Маркова! Не бих пропуснала и други, които имат принос, макар и малък, но го имат. Сериозен екип стои зад този успех. Но време за книги сега няма. Сега е необходима заслужена почивка, след това поредният сериозен анализ и здраво приземяване.

Защото успехът е двуличен. Може да те озари, но може и да те заслепи. От мъдростта ни зависи...”

Трябва да се подчертае, че освен всичко спортистката започна годината с едномесечна пауза от тренировките в залата, тъй като преболедува COVID-19. За втори път. В края на 2021 г. Николова заминава за Египет при семейството си за коледните и новогодишните празници. Разболява се от коронавирус в деня, в който трябва да се прибере в България, и се налага да остане там. Още преди края на януари нейното здравословно състояние позволява тя да поднови своите тренировки и гимнастичката се присъединява към лагер в “Спортпалас” - Варна, за да си върне бързо отличната спортна форма.

Стилияна сякаш е орисана да бъде шампионка и почти се ражда в залата за гимнастика.

В един августовски ден през 2005 г. бившата националка по художествена гимнастика Паулина Николова както обикновено е на работа като треньор в Кайро. В активната си кариера тя е познала пристрастяващия вкус на победата с отбора на България, воден от Нешка Робева, с който извоюват световни титли през 1983 г. в Страсбург и през 1985 г. във Валядолид. 

През 1993 г. след второто си майчинство и останала без работа, тя получава работно предложение, което ще промени целия живот на семейството. Решава и се впуска в египетското приключение, подкрепена от своя съпруг Илия Дяков - бивш футболист на “Добруджа”, шампион на България с ЦСКА, вицешампион със “Славия” и в състава на националния отбор по футбол за световното в Мексико през 1986 г.

Двамата заминават заедно с двете си деца Денис и Паола, като планират да се завърнат на родна земя, след като изтече двугодишният договор на Паулина. Само че е писано най-малката им щерка да се роди в Египет. Ангажиментът на Николова се удължава безсрочно - почти трийсет години вече тя тренира гимнастичките на клуб “Ню Гиза”, а Илия - състезателите в детско-юношеската школа по футбол “Ню Гиза”.

През цялата си трета бременност тя не чувства да има нужда от почивка и не спира да ходи на работа. Сякаш детето, растящо в нея, харесва обстановката, в която не след дълго ще се озове сам. Там е неговият дом. 

Така в онзи горещ августов ден през 2005 г. Николова получава контракции и от залата отива директно в родилния дом, където след няколко часа проплаква Стилияна с лъвското златно сърце.

Нейната майка издържа само един месец вкъщи и отново се връща при своите гимнастички, а малката Стили е с нея. Тя израства около спортистките. Нейните играчки са бухалките, топките и лентите. Расте и мечтае от съвсем малка един ден да бъде много голяма.

Едва 5-годишна Николова печели първия си златен медал на турнир, но получава забрана да се състезава, защото е чужденка. Забележителни заложби за светло бъдеще в гимнастиката има и нейната по-голяма сестра Паола, но тя няма възможност да развие кариера в спорта, тъй като покрай ангажименти нейните родители не могат да пътуват с нея до България и по международни състезания. За да не повторят тази грешка, по-късно усилията на всички се съсредоточават върху малката руса стихия. Каката Паола тренира сестричката си с много отдаденост и се редува с майка им Паулина в това да работят със Стили в залата и да пътуват с нея за турнири.

През октомври 2018 г. тя е избрана в националния отбор на България. Налага се да заживее в България сама, подкрепена от своята треньорка Валентина Иванова и всички от федерацията. Понякога не вижда семейството си с месеци, но те винаги са до нея, макар и дистанционно. Пандемията ги разделя за най-дълго - цели девет месеца.

Николова още през 2020 г. за първи път минава и през личната си борба с вируса. Докато е заразена и под карантина, тя тренира сама в стаята си. Илияна Раева се обаждала всеки ден, за да я чуе, и изпращала ядки и плодове за нея. Едва около три седмици след като се завръща в залата, тя прави феноменална заявка за своя героизъм. Изглежда, боледуването за нея е било само поредният тест, който да провери нейната сила и че е достойна за върховете, към които е поела.

Така в края на 2020 г. след много тежък период на страх и тревоги Николова отново зарадва всички българи, като спечели златен медал на лента и сребърен на топка на европейското първенство в Киев при девойките. Отново исторически скок, след като за последно българка печели тази титла през далечната 1995 г. - десет години преди Стилияна да се роди. Това разплаква от щастие нейните родители.

Две години по-късно Николова е още по-пораснала, по-силна, по-мъдра и още по-смело гледа нагоре.

“Разбира се, че имах смели мечти, и се радвам, че успях да ги сбъдна - казва тя след успеха си в София. - Мисля, че на всеки един спортист му е ясно, че колкото по-нататък върви, толкова по-трудно ще става, а не по-лесно. Така че аз съм подготвена за всякакви препятствия и много работа в залата.”