Приятният аромат е бил символ на божественото и отвъдния живот, а зловонието – на ада и смъртта

Преди близо 3200 години египетският фараон Рамзес VI решава да отърве поданиците си от вонята, която се носи из градовете на царството му. Първата му работа, след като поема управлението през 1145 г. пр.Хр., е да изчисти улиците от риби и птици, които обитават блатата около делтата на Нил и разнасят мръсотия, зарази и зловония.

За това свидетелства химн в чест на владетеля, разчетен в наши дни. Делтата на реката заема площ от 160 км от север на юг и 240 км от запад на изток. В това пространство се намират много градове, като с най-голямо значение в древността е бил Александрия.

Заповедта на Рамзес VI насочва вниманието към един слабо изследван аспект от живота на старите цивилизации – уханията, които са част от бита, хигиената, търговията, кулинарията, вярванията, ритуалите и свещенодействията, както и от начина, по който някогашните жители на Земята са възприемали света.

Какви миризми са се смесвали след гладиаторските битки в Рим и на пазарите, които не са имали система за охлаждане? Какви са били канализациите?

Какъв е парфюмът, на който е ухаела прочутата Клеопатра? С какво са помазвали изображенията на боговете в египетските храмове?

На какво са били подложени хората в обществените бани? Какви са били хигиенните навици на китайците? Отговорите в брой 6/2022 на сп. "Космос".