Макрон, разтревожен, към Байдън в кулоарите на срещата на Г-7: Шейхът каза, че е на максимален капацитет, могат да увеличат със 150 хил. барела на ден

Френският държавен глава Еманюел Макрон бе заснет от тв "Ройтерс" как бърза да предупреди Джо Байдън, че е разговарял с президента на Обединените арабски емирства шейх Мохамед бин Зайед ал Нахаян в кулоарите по време на срещата на Г-7. Шейхът му отговорил, че ОАЕ и Саудитска Арабия едва ли ще могат да увеличат производството на петрол.

"Имах разговор с шейха", казва Макрон на Байдън, прекъсвайки разговора на американския президент със съветника му по националната сигурност Джейк Съливан.

"Той ми каза две неща: "Аз съм на максимум,

максимален

(производствен капацитет)" - споделя Макрон, цитиран от "Ройтерс". - Това твърди той... и след това каза, че (саудитците) могат да увеличат със 150 (хиляди барела на ден). Може би малко повече, но те нямаха огромен капацитет преди шест месеца." 

От уникалния журналистически шанс на "Ройтерс" се разбра, че лидерите на Г-7 трескаво търсят начини как да компенсират дефицита на петрол. Въпросът, който не им дава да мигнат, е за няколкостотин милиарда и няма лесно решение, повечето са в

256-те нюанса сиво

След драматичния разговор на Макрон с Байдън стана ясно, че Еквадор също не може да помогне със сериозни количества в тази ситуация. Остават Иран и Венецуела, където ситуацията наистина е сложна. С Техеран трябва да се отвори отново ядреното споразумение, а управляващите във Венецуела отдавна са подозирани в прекалено близки връзки с Кремъл. Москва силово защити режима на Мадуро, за да остане на власт, а той подкрепя всички знакови изказвания на Путин.

Вашингтон признава за президент лидера на опозицията Хуан Гуайдо и тъй като не могат да намерят общ език с Мадуро за петрола, през март Белият дом се отказа от преговорите.

Всъщност това е най-богатата на петролни залежи страна на планетата, но вече над 1 млн. души избягаха от нея, тъй като не издържаха на глада. Казусът става още по-сложен, защото единствени щатските компании имат ноу-хау и оборудване за ефективен добив, но Мадуро не ги допуска в страната.

С това ситуацията се заплита още повече и

Западът трябва да

търси други варианти,

за да покрива дефицитите или да анализира причините, довели до сегашните черни рекорди с цените.

Първата е войната срещу Украйна. Русия е сред най-големите износители на петрол, но през март САЩ обявиха забрана на целия износ оттам. Само преди седмица и ЕС прекрати вноса на руски петрол по море, който представлява две трети от необходимите количества.

Искаме или не, трейдърите на световните борси моментално калкулираха, че оттук нататък ще възникнат дефицити, и цените започнаха своя възходящ тренд.

Към задаващия се недостиг и повишеното потребление покрай летните отпуски се добави още един неблагоприятен фактор.

COVID-19 започна да отстъпва в Китай, локдауните рязко намаляха в мегаполиси като Шанхай и търсенето на петрол се повиши с темпове, неочаквани дори за Пекин.

Добивът не може да бъде увеличен от днес за утре и причините се крият отново в пандемията. През 2020 г. светът буквално замря и съвсем логично проучванията на нови находища бяха прекратени. Започнаха масови съкращения в петролната индустрия, според анализатори тогава поне 60% от персонала е бил уволнен. Днес тези специалисти трудно могат да бъдат привлечени обратно на работа, тъй като зеленият преход ги плаши, че дори и да се върнат, много скоро отново ще бъдат съкратени.

Мениджърите и собствениците на петролни компании също не желаят да инвестират в нови находища и повишаване на добива, притеснени от глобалния зелен преход. Примерно Германия обяви, че от 2035 г. забранява автомобилите с двигатели с вътрешно горене. Дори срокът да се удължи, той пак ще е прекалено кратък, за да окуражаи индустрията да направи по-сериозни вложения. Производителите на оборудването за проучвания и сондажи също рязко намалиха производството си заради пандемията и прогнозите за преждевременната смърт на горивата. Получава се омагьосан кръг и компаниите, дори и да бъдат подкрепени от правителствата да повишат добива, ще се сблъскат с

недостига на работна

ръка и технологии

Акционерите в петролните компании също допринасят за недостига. Те са инвестирали сериозни суми, за да придобият акции, знаят, че краят на индустрията е близо, и принуждават мениджмънта да раздава по-голямата част от печалбите като дивиденти. Заедно с това поетапно компаниите трябва да изкупят обратно акциите им. Така средства за проучвания и нови находища почти не остават. "Ексън Мобил" през май обяви плановете си обратно да изкупи книжа на стойност 30 млрд. долара, при положение че печалбата за първите три месеца на годината е 8,8 млрд. долара. Или почти целият плюс за годината ще отиде за компенсиране на акционерите.

Целият този сложен микс доведе до сегашната петролна криза. Надеждата е, че тя ще приключи през юли, тъй като таванът на търсенето вече е достигнат. Големият въпрос обаче остава - дали петролният шок няма да провокира икономическия, който вече чука на вратата? 

Очаква ли се обрат в цените на петрола и сегашната криза на коя напомня, четете тук и тук.