Как ще се увеличат пенсиите след приемането на актуализацията на бюджета от юли? Това обясни детайлно и в цифри социалният министър Георги Гьоков пред Нова тв. Като направи уточнението, че посочваните от него цифри са предложение на министерството, но окончателното решение ще се вземе от Народното събрание.

Гьоков обясни какъв е механизмът за увеличението на основната пенсия: Индивидуалната пенсия на всеки от решението на НОИ се увеличава по 10% + 60 лева ковид добавка + корекционните добавки от февруари (от 50 стотинки докъм 60 лв.).

Министърът даде и няколко примера:

За минималната пенсия от 370 лв. + 37 лв. (10%) + 60 лв. = 467 лв., но без корекционната добавка. Това е около 26,4% увеличение, обясни министърът.

Дори човек да остане под 467 лв. общо, той пак ще получава толкова, допълни той.

Масовата пенсия е 500 лв. + 50 лв. (10%) + 60 лв. (ковид добавката) = 610 лв.

При пенсия от 1000 лв., тя става 1160 лв., което е 16% увеличение, сметна министърът.

Имаше възможност всички пенсии да бъдат увеличени с 21, 6%, но това нямаше да е справедливо. Този модел е по-справедлив и запазва осигурителния принос отчасти, обясни той.

Идеята е да запазим и покупателната способност. Това увеличение е свързано и с инфлацията, обясни министърът. Той напомни, че с бюджета от началото на годината бе вдигната пенсията вече с 12,8%.

За мен най-добре е да бъдат подпомагани най-бедните, защото така ще чувстват подкрепа, но, за съжаление, нашата социална система е тромава и нереформирана и не можем да достигнем до най-бедните хора. С плана за възстановяване този проблем ще бъде преодолян, каза още Гьоков. Той обясни, че най-бедните, които са без стаж и принос за пенсионната система, те трябва да се подпомагат, но не чрез пенсионната система, а чрез социалната система. Това искаме да направим, каза министърът.

Той разказа, че даден човек може да получава социална пенсия, която е ниска и ще стане 247 лв., но не се знае дали не получава доходи от рента или отдаване под наем. Може би няма необходимия стаж, но в същото време работи. Ако отиде към социалното подпомагане - там ще има подоходни и други критерии, за да се отпускат парите, обясни министърът.

Пари има с актуализацията на бюджета, каза Гьоков. Много се спекулира и с вземането на заеми, но нямам проблеми с това, ако държавата успява да ги обслужва и да са в рамките на критериите на ЕС. Ние сме една от държавите с най-ниски дългове, обясни той.

Не се отказваме да искаме увеличение на минималната работна заплата. В коалиционното споразумение е записано, че ще направим механизъм за определянето й. Готови сме и формулата е около 50% от средната работна заплата, каза още Гьоков. Така минималната работна заплата ставала 770 лв. А сега е 710 лв.

От 1 януари 2023 г. отново ще предложим това правило. Тогава ще се наложи обаче този скок да не е на две стъпки и ще се наложи минималната работна заплата да е около 800 лв. с оглед и на инфлацията, обясни министърът.

Аргументите на финансовия министър са, че не е нормално два пъти в годината да се променя минималната работна заплата, заради прогнозируемостта от гледна точка на работодателя, допълни обаче Гьоков.

Той определи като удачно предложението на "Има такъв народ" за въвеждането на блок тарифи за ток, вода и парно. Друг е въпросът как може да се администрира това. Но и стигаме пак до въпроса дали подпомагаме тези, които им е най-нужно или на калпак, попита той.

В момента няма консенсус в коалицията за необлагаем минимум, но от партньорите се прие увеличаването на отстъпката за всяко дете на работещо семейство. И смятам, че можем да продължим да водим разговора за въвеждането на необлагаемия минимум, коментира Гьоков.