В “Продължаваме промяната” подозират, че идеята за нов национален празник целяла пак да провокира разногласия

Откъм БСП виждат само политическа пушилка

ДПС запази мълчание

За хората на Слави и “Възраждане” поколенията били свикнали със старата дата

Само Владислав Панев от “Демократична България” казва, че датата е подходяща

Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност да стане национален празник и да замени сегашния 3 март. Това изненадващо поискаха ГЕРБ ден след почитането на светите братя. Те ще внесат такива промени в Кодекса на труда.

И сега 24 май е един от официалните празници и се е утвърдил като ден, който се признава и чества от всички български граждани, обясни бившият просветен министър Красимир Вълчев. Ако мерилото за това признаване е масовото участие в прояви, то 24 май

надделява над всички останали празници и това е видимо

Националният ни празник трябва не само да ни обединява, но и да съдържа трансцедентна символика, която да пронизва обществената тъкан през поколенията и да възпитава определени ценности, обясни Вълчев.

Датата не е свързана с кръвопролития, битки и противопоставане, а е триумф на духа и образованието, възпитани и отгледани от българската държавност, допълни той.

Във времена на разделение това би могло да е кауза, около която да се обединим, обясни шефката на групата на ГЕРБ Десислава Атанасова.

3 март заменя 9 септември като национален празник след решение на Държавния съвет през февруари 1990 г. Окончателно решение това да е датата, а не 24 май, е взето от VII велико народно събрание няколко месеца по-късно.

Идеята на ГЕРБ за смяна на националния празник не бе подкрепена от останалите групи засега. Единствено Владислав Панев от “Демократична България” е убеден, че 24 май е подходящ за национален празник. Политическата му сила обаче няма официална позиция.

24 май е един от малкото празници, по които има абсолютен консенсус в обществото и не е коректно да се използва като разделителна линия, каза Благовест Белев от “Продължаваме промяната”. Той обясни, че ГЕРБ

са имали 12 г. да направят каквито промени желаят,

а го инициирали сега, за да предизвикат разногласия.

Това е политическа пушилка, абсолютно безумно предложение. Нищо не налага промяната на националния празник и не приемам идеята, че това трябва да се направи заради войната в Украйна. ГЕРБ се опитват да вкарат още една разделителна линия в обществото и това прави предложението им подло, нечестно и неморално, коментира и Александър Симов от БСП.

Според Станислав Балабанов от ИТН няма нужда от промяна на националния празник. Традициите трябва да се спазват, каза той и подчерта, че редица поколения са възпитавани в духа на тези празници и са свикнали с техните дати.

Стара и претоплена идея, отсече Костадин Костадинов от “Възраждане” и се обяви категорично против. 90% от страните в света честват националния си празник на деня, в който са се обявили за независима държава, каза той.

ДПС запази мълчание по темата.

За бойкот на националния празник призоваха дни след войната в Украйна

Темата за датата на националния празник гръмна с пълна сила около 3 март - точно седмица след руската инвазия в Украйна на 24 февруари. Политици, общественици, интелектуалци и дейци на културата призоваха за бойкот на датата, а други се застъпиха за смяна на националния ни празник. Това стана на фона на арогантни изказвания от страна на руската посланичка Елеонора Митрофанова, сравнила Освобождението ни с нахлуването в Украйна.

Сред гласовете за смяна на националния празник е писателят Захари Карабашлиев, според когото освобождението на България не идва от Руско-турската война, а обратното - войната е следствие на нашето освободително движение. Припомня, че Сърбия и Гърция дължат освобождението си на Одринското споразумение, но не празнуват на датата, на която е подписано.

Според историка проф. Пламен Павлов 3 март не е успял да получи съгласието на цялото българско общество. И предлага с дебат да се избере нов национален празник,

без обаче да се отрича сегашният

Въпросът се повдигна и от партия КОД на бившия здравен министър Петър Москов, която предлагаше референдум да избере между Деня на съединението - 6 септември, Деня на независимостта на България - 22 септември, и Деня на българската духовност - 24 май. А 3 март да остане като дата за почит към хилядите български и чужди безименни герои, жертвали се за освобождаването на България.

3 март защитиха БСП и ВМРО. Корнелия Нинова призова да не се използват събития днес, за да зачертаваме историята си. А според ВМРО Санстефанският мирен договор е последният международен договор, който обединява, а не разделя българите.

На 2 март “24 часа” сблъска мненията на социолога проф. Георги Фотев и историчката проф. Искра Баева.

Вътрешните напрежения за 3 март имат

признаците на разкол,

смята проф. Фотев. За него “3 март не може да е върховен национален символ и национален празник не само защото е преднамерено и последователно изграден мит. Този национален символ е вреден, разрушителен за националната самоличност. Подхранва извратения феномен на т.нар. русофилщина”. А това, че сме освободени, не може да е повод за гордост и достойнство.

Проф. Искра Баева пък смята, че агресивните действия на сегашната Руска федерация не трябва да изтрият освободителната за българите роля на руската армия от XIX век. “Това е нашият празник, а не руският. Все пак е денят, когато е възстановена модерната българска държава след почти пет века забрава. Това е наш ден, защото българите са положили огромни усилия да отвоюват новата си държава”, казва историчката.