Заради войната и опасността от дефицити светът търси алтернативи на основните храни

Украйна е сред големите производители на слънчоглед, царевица, соя, пшеница и ечемик.

Макар че реколтата от слънчоглед през 2021 - 2022 г. е рекордна – около 17,5 млн. метрични тона, доставките до Европа и останалия свят са нарушени.

Затова производителите на хранителни стоки бързат да се подсигурят със

заместители,

ако се стигне до пълен срив при осигуряването на слънчогледово олио. Вариантите са три – олио от соя, рапица или палмово масло.

За останалия свят това едва ли ще е проблем, но в Европа има някои особености. Потребителите трудно ще свикнат с вкуса на маслото от рапица, особено в бисквити, сладкиши, чипса, панираните храни и готовите ястия. От друга страна, големите доставчици на соя и соево масло са в Америка, където, за да се повишат добивите и да се защитят посевите, те са обект на генни модификации. Слънчогледовият лецитин също може да бъде заменен със соев, особено при бисквити, сладкиши и шоколадови бонбони.

Палмовото масло изглежда също е на прага на своя ренесанс, макар да бе заклеймено като изключително вредно и производители в САЩ и ЕС се надпреварваха досега да посочват на видно място, че продуктите им не съдържат палма.

Другият мотив бе, че за да се добива палмовото масло, се

обезлесяват тропическите гори

Затова повечето производители на популярни стоки държат да избегнат този неблагоприятен имидж, че допринасят за влошаване на климата на планетата. Сега обаче нямат друг избор и плахо се озъртат за устойчиво палмово масло, при което има нулево обезлесяване заради доброто планиране на насажденията.

В отговор на кризата страната, която е най-големият производител на палмово масло – Индонезия, от 28 април забрани износа на този изключително търсен продукт. Неминуемо това предизвика сериозни

сътресения на пазарите,

тъй като към дефицита се добави още един дефицит – при това на стока заместител. По всичко личи обаче, че забраната за експорт едва ли ще трае дълго, тъй като от 17 май индонезийските фермери започнаха масови протести в столицата Джакарта. Те са вбесени, че заради тази мярка доходите им катастрофално падат, а конкурентите им в Малайзия се възползват от ситуацията и печелят за тяхна сметка. Малайзия е вторият най-голям износител на палмово масло и страната прави всичко възможно

да максимизира

доходите

си заради недостига на международните пазари.

В животновъдството също има решения, но засега те не са особено приемливи за фермерите в Европа. Генномодифицираното соево брашно е заместител на сегашните фуражи и по всяка вероятност ще бъде включено постепенно в менюто на едрия рогат добитък, на свинете, домашните птици и рибата.

От друга страна, доставките на соя от Украйна по суша засега криво-ляво вървят, което дава известно спокойствие на фермерите и на хранително-вкусовия бранш, че постепенно кризата ще бъде преодоляна.

Африка, която е основен потребител на пшеницата от Украйна, вече също търси алтернативи.

Цената се повиши с

около 40% заради войната,

но тя продължава да расте и става все по-непосилна. Затова вече все повече производители прибягват до по-евтини заместители. Те комбинират местен ориз, брашно от маниока и сорго, чиито цени са много по-ниски от тези на пшеницата.

Цената на царевицата също се оказа предизвикателство за Черния континент и там все по-често я заместват с ориз и местни варива.