Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Сценаристката Деляна Манева за “Бягство”: Една зловеща история ме потресе и залегна в сюжета

Бях инспирирана и от “Кралство Чамла”. Вълнуваше ме идеята да създадеш либерална утопия на върха на планината

20 снимачни дни на над 1600 метра надморска височина. В откъснатото от света родопско село Чамла - близо до Мугла и Триградското ждрело. Сценаристката Деляна Манева буквално “вдигна” залога в облаците, режисьорът Виктор Божинов изпълни мисията. Резултатът вече е по кината - психологическият трилър “Бягство”.

До каква степен лентата е инспирирана от действителността и колко специално е мястото на действието разяснява Деляна Манева в интервю за "168 часа".

- Какво ви вдъхнови за сценария на “Бягство”? Колко време работихте по него?

- Вдъхновението в повечето случаи е подсъзнателен процес и не е лесно да определиш коя е искрата, която задвижва нещата. Понякога е просто загадъчен образ. В моя случай беше млада жена, която лежи във вана в стара призрачна къща, отдолу гори огън... И някой я гледа. Момче, което идва от друг свят. Коя е тя, кое е момчето и къде точно се намират, ми предстоеше да открия. Огънят също се оказа съществен елемент от историята; с развитието на действието той застрашително нараства, за да материализира лудостта и агресията. И може би да изпепели всички илюзии.

По сценария работих много, на различни етапи с големи дупки между тях. А дупките, когато работата спираше, бяха особено мъчителни с усещането за нещо недовършено. Това продължи от 2012 до 2019 г., когато получихме финансиране.

На първо място, много ми помогна продуцентката Галина Тонева, при която отидох с тази идея, а по-късно и режисьорът Виктор Божинов. Но проектът се разтегли във времето и аз цъках ли, цъках “драфтове” на компютъра... В един момент просто се примирих с реалността. Реших, че дори и накрая да не стигнем до филм, това може би ще бъде ценно обучение за мен. В личен план всичко това ме научи на търпение.

- Как избрахте именно Чамла за място на действието?

- Историята без съмнение е инспирирана от небезизвестното “Кралство Чамла” - проект, реализиран между 2002-2007 г. от хора, които познавах. Идеята е била селото да се превърне в резиденция за артисти. Това ме интересуваше не толкова от гледна точка на автентичното, а на метафоричното. Действителността беше само отправна точка. По-специално ме вълнуваше идеята да създадеш либерална утопия, “свободно кралство” на върха на планината, в нищото. И така да се превърнеш в мишена за агресията на хора, които мислят по друг начин.

Утопиите са много стар, архетипен сюжет и обикновено те се разпадат отвътре. Но мен ме интересуваше конфликтът на ценности и разделението между хората. Това разделение преди години все още зрееше отдолу в обществото ни, а сега, за съжаление, вече е драматичен факт. В случая имаме две утопии - утопията на свободата и утопията на реда. И двете се разпадат.

Но метафорите са само базата, а над тях се разгръщат истории на хора, които трябва да бъдат задвижени от убедителни мотивации.

Така че аз гледах снимки, говорех с хората от “Кралството”, но за мен по-важното беше да изградя драматургично взаимоотношенията “протагонист - антагонист” и не беше необходимо действието да се случи точно там. Мястото беше фон. Все пак киното е илюзия и ние не правехме документален филм. Но в един момент, докато работехме по сценария, с Виктор решихме да отидем до това мистично изоставено село, за да видим какво пък точно му е специалното. И се почувствахме като хипнотизирани от гледките и енергията. Чамла ни засмука. Така мястото от фон се превърна в действащо лице. Тогава Виктор все още не вярваше, че ще може да снимаме на 1600 м поради сложността на логистиката (и скромните бюджети в нашето кино), но продуцентите от “Гала Филм” направиха това възможно. Така с премиерата горе в селото се върнахме там, откъдето започна всичко. В Чамла.

- С какво е наистина специално селото?

- Думите са слаби, защото мястото въздейства най-вече емоционално. Зелено плато, обградено от високи дървета, а когато се вдигне мъглата, все едно пред очите ти изплува езеро. Осеяно е с огромни кръгли дупки, сякаш там са кацали летящи чинии. Място, пълно със загадъчни истории, които сякаш чакат да бъдат разкрити. Защо хората са го напуснали? Или защо са отишли да живеят на това труднодостъпно място?... Чамла наистина провокира въображението.

- Посетихте ли снимачната площадка по време на снимачния процес?

- Да, естествено, как ще пропусна това преживяване? Беше невероятно приключение с тези офроуд джипове всеки ден или нощ нагоре по планината. Хора, техника, животни... Екипът работеше по 12 часа и всички даваха максимума от себе си.

Но отвъд приключението и чисто човешкото вълнение да видиш материализирани фантазиите си на снимачната площадка можеш да получиш ценни уроци като сценарист. Там може да видиш на практика какво наистина работи. Обикновено това са добрите стари действия, конфликтите, които разкриват характерите.

- Има ли реални хора и събития, които също са ви инспирирали за историята?

- Разбира се, преди години имаше един случай в пресата за смъртта на момче в наркокомуна. Течеше разследване и не беше ясно от какво точно е починало - от свръхдоза, от побой или е оставено заключено с дни в някакъв изолатор... Тази зловеща история дълбоко ме потресе и залегна в основата на сюжета.

- Надявате ли се филмът да върне интереса към изоставените (райски) български селца и места?

- От една страна, пандемията и принудителната изолация, естествено, възродиха интереса към тези места, но от друга - ако е пренаселено, за какъв рай може да говорим?... Все пак това е филм с елементи на трилър, а не рекламен клип. Да решиш къде точно е раят, е дълбоко екзистенциален избор и това е свързано не само с мястото, но и с хората, които го населяват.

- Как оценявате работата на актьорите?

- За всички нас беше голямо предизвикателство да намерим изпълнител за главната роля и имахме късмет с Алекс (Александър Кендеров), който беше точно на възрастта на героя. Той не знаеше в какво точно се въвлича, но подходи към образа с безкрайно доверие към режисьора и процеса. Трябва да отбележа, че партньорите му помогнаха много да бъде пределно органичен в ситуациите. Всички работеха 100 процента и с голяма концентрация, защото снимките бяха физически изморителни и сложни в техническо отношение. Те откриваха историята и собствените си образи постепенно, защото не знаеха сценария и трябваше да реагират спонтанно на събитията.

Особено важен беше и образът на Боян (Христо Петков), който беше гръбнакът на конфликта. Христо успя да изгради убедителен злодей със собствена ценностна система, автентичен “герой на нашето време”.

Не на последно място, ще отбележа и един мой любим актьор, истински професионалист - кучето Майк и невероятните му дресьори.

- Какви послания към зрителите сте се постарали да закодирате в “Бягство”? Доволна ли сте от готовата лента?

- Освен че говори за разделението в обществото ни, за гнева, който поражда агресията към различното, филмът също така разказва история за порастването, за приземяването в реалността. За това, че в един момент трябва да спреш да бягаш и да направиш своя избор. Филмът е насочен към младите хора, но и към нашето поколение като родители.

За нас остава надеждата, че децата ни ще вземат правилните решения. Мисля, че филмът вълнува и увлича в експресията си, но също така кара зрителите да се замислят. Искахме да постигнем точно това.

Какви са били предизвикателствата около заснемането на лентата четете ТУК