Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Защо Путин повери войната на изчезналите Шойгу и Герасимов? Сергей Шойгу (вдясно от Владимир Путин) и Валерий Герасимов (вляво от него) често са заснемани в обкръжението на президента на Русия.

Те са архитекти на анексията на Крим, на стратегията в Сирия и на подкрепата за сепаратистите в Донбас

Първият е от малкото от обкръжението на Елцин, останал и при Путин

Другият е един от генералите на Втората чеченска война (1999 - 2009)

Bладимир Путин повери преди повече от месец военните действия в Украйна на министъра на отбраната Сергей Шойгу и началник-щаба на въоръжените сили Валерий Герасимов, които бяха изчезнали за две седмици. За първия украинските власти твърдят, че е получил инфаркт.

Не е учудващо, че руският президент заложи на тях, тъй като те бяха архитектите на успешната за него кампания за анексиране на Крим през 2014 г., на руската военна стратегия в Сирия, както и на подкрепата на проруските сепаратисти в Донбас. Това пише в. "Франс 24"

Но има още нещо - двамата са изключително близки на Владимир Владимирович и

тримата заедно могат да дадат заповед за

ядрена атака,

ако Кремъл се почувства застрашен.

Те често са забелязвани в обкръжението на Путин. Бяха заснети в залата с него и когато на 28 февруари заповяда руските ядрени сили да бъдат поставени в специален режим на бойни дежурства.

Шойгу и Герасимов са едни от най-лоялните последователи на президента. От 10 години заемат постовете си и позициите им бяха препотвърдени малко преди операцията. В Русия ги смятат за нещо като

скачени съдове.

Твърдят, че единият ще остане министър на отбраната дотогава, докато другият е началник-щаб на въоръжените сили, и обратно.

Сега обаче според украинските сайтове са изпаднали в немилост заради невъзможността да постигнат целите си и това е била причината за мистериозното изчезване и на Герасимов.

Миналата събота (26 март), докато наблюдателите се чудеха дали Шойгу не е получил инфаркт, той се появи на среща, документирана от държавната ТАСС. Тя съобщи, че архитектът на "спецоперацията" е обсъждал доставките на усъвършенствани оръжия за конфликта с представители на Министерството на финансите. Той изброи роботизирани комплекси, информационна поддръжка и електронно оборудване, както и логистика. Агенцията цитира министъра:

"Въпреки предизвикателствата, с които се сблъскваме днес, вървим по плана в изпълнението на договора за държавна поръчка за отбрана." Финансирането за тази година е с 15% повече от миналата.

Сергей Шойгу е вечният кандидат

за наследник

на руския връх. Той е един от малкото фигури от властовия кръг около Борис Елцин, който запазва влиянието си и при Владимир Путин. Интересен детайл във връзка с войната е, че майка му е родена в Украйна, макар да е рускиня.

66-годишния министър е типичният апаратчик. Започнал е политическата си кариера в края на съветската ера и става министър на отбраната през 2012 г., без да е бил военен. Това е логичен ход на Путин, който не обича висши военни да заемат този пост.

Шойгу няма опит и със спецслужбите,

което обаче е рядкост за обкръжението на Путин. В същото време като министър той наблюдава страховитото ГРУ - военното разузнаване, което е обвинявано за отравянето на двойния агент Сергей Скрипал през 2018 г. и за други тайни операции.

Сергей Конвис, политик от родния на Шойгу сибирски район Тува, твърди, че характерното за него е способността му да се приспособява.

По времето на Елцин става министър на извънредните ситуации. В началото на XXI век ведомството е изключително мощно, наричат го държава в държавата. Там работят 350 000 души и дори в състава му има специални полицейски сили, които са в постоянна готовност да се впуснат в битка с избухнали в Русия пожари. Шойгу посещава всяко пострадало от бедствие населено място и така създава впечатление за загриженост и печели популярност в страната си. Наблюдателите подозират, че може да наследи Елцин.

Но на върха се издига Владимир Путин, който оценява качествата на Шойгу. През 2002 г. благодарение на способността си да оцелява роденият в Тува политик влиза в обкръжението на новия президент. В началото след регистрацията на "Единна Русия" дори за кратко е председател на партията с благословията на Владимир Владимирович.

Оттогава насам Шойгу неведнъж е канил държавния глава на гости в дома си в Тува на риболов. Двамата често ловуват заедно.

Според екипа на Алексей Навални Шойгу притежава

имение от 9000 кв. м, подобно на будистки храм,

за 18 милиона долара. Тува се намира близо до границата с Монголия и е едно от малкото места в Русия, където будизмът е разпространен.

Министърът на отбраната беше санкциониран от САЩ и ЕС още след анексията на Крим през 2014 г., но Обединеното кралство продължава да не предприема действия срещу него или към 44-годишната му дъщеря Юлия, която също е политик, пишат медиите на Острова.

Другата му дъщеря - Ксения, е на 31 г. и се твърди, че е милионерка, но не е в списъка на наказаните руснаци. До миналата година тя беше управляващ партньор на фонд за рисков капитал, чиято компания майка "Система" инвестира през 2019 г. в британски фирми за изкуствен интелект – FiveAI, SenSat и KisanHub.

Преди да започне работа в "Система",

Ксения е работила

на висока позиция

в Газпромбанк,

която печели милиони, продавайки енергия на Запад, пише британският "Мирър". Миналия месец Ксения също бе пропусната в списъка със санкциите на ЕС и САЩ. В интернет се появи нейна снимка с 6-месечното й бебе в цветовете на украинското знаме, но тази информация не бе потвърдена.

Баща й е един от най-твърдите привърженици на военните действия. В момента, в който стана министър преди 10 години, той забрани висшите военни да ходят с костюми и въведе практиката да са облечени в униформи. Според него най-голямата заплаха за военната сигурност на Русия продължава да бъде стратегията на Запада. Под погледа му е извършена и модернизацията на руската армия.

Що се отнася до другия топстратег на "спецоперацията" - Валерий Герасимов, за него в Русия се носят митове. Той е военен от кариерата. Роден е през 1955 г. в Казан, един от най-многолюдните градове в страната. Служил е във въоръжените дивизии на Червената армия по времето на Съветския съюз.

Герасимов е един от командирите на Севернокавказката армия по време на втората Чеченска война (1999 - 2009). Според Би Би Си през 2012 г. убитата по-късно журналистка Анна Политковская го определя като човек, който знае как да запази офицерското си достойнство по време на бойните действия. Причината беше, че той е арестувал и осъдил руски войник, обвинен в жестоко убийство на млада чеченка по време на конфликта.

Според Шойгу Герасимов е военен човек от главата до петите. Водил е действията в Украйна през 2014 г., после в Сирия и сега отново в Украйна.

В света обаче славата му е противоречива. Твърди се, че е

автор на руската стратегия за хибридна война,

която комбинира използването на конвенционално оръжие и невоенни методи - дезинформация или кибератаки, като подготовка за действителните бойни действия. Неговият военен подход се определя като "доктрината Герасимов".

Авторът на този термин е Марк Галеоти, британски експерт по руската военна тематика. По-късно той се опитва да коригира придобилото гражданственост понятие. Казва, че в Русия няма официална доктрина и че Герасимов не е военен теоретик. Недоразумението датира от реч на висшия офицер през 2013 г., в която заявява, че "границата между войната и мира стана изключително мъглява" и че "невоенните средства за постигане на стратегически цели придобиват все по-голямо значение".

Думите му се смятат за пророчески,

тъй като малко след това Русия анексира Крим, където са използвани тези неконвенционални способи - проруската пропаганда и операции под фалшив флаг, за да се оправдаят военните цели. Според "Файненшъл Таймс" "доктрината Герасимов" става движеща сила, а речта на шефа на генщаба на въоръжените сили е изучавана много детайлно във Вашингтон. Но в анализа си "Герасимов описва не как трябва да действа руската армия, а как той смята, че оперира Западът", казва пред "Франс 24" Руслан Пухов, директор на Руския Център за анализи на стратегиите и технологиите.

Герасимов говори, че САЩ са водили хибридна война по време на Арабската пролет и че Вашингтон се е опитвал да я използва срещу Москва.

"За съжаление,

подобно на създание от хорър филм

тази идея за доктрината на хибридната война е възприета от аналитични кръгове във Вашингтон. Там дори съществуват цялостни теории, според които "доктрината Герасимов" е централна част от теорията на хаоса на политическата война срещу Запада", пише Майкъл Кофман, един от водещите американски специалисти по руската армия.

Както казва Галеоти, Герасимов и митичната му доктрина олицетворяват завръщането на злия руски гений, "въпреки че вероятно той дори не е написал сам проклетата реч".

Според сайтове за отбрана началникът на руския генщаб е допуснал сериозни грешки. Моделът, използван в Мариупол - огнева мощ срещу градовете и цивилната инфраструктура, изглежда единственият път на Русия към победа. 500 000 души бяха откъснати от света - без ток, без вода и под постоянен обстрел. Това обаче според експертите е пирова победа, защото ще остави Украйна опустошена. Възстановяването й ще отнеме много време и колосални средства.

Тъй като руското настъпление е в застой и силите на Москва търпят значителни загуби на хора и въоръжение, мнозина се чудят какво се е случило с

огромните суми, отделени от Москва

за създаване на добре обучена и оборудвана армия. Бившият руски външен министър Андрей Козирев дава своя отговор в туитър: "Кремъл прекара последните 20 години, опитвайки се да модернизира армията си. Голяма част от този бюджет беше открадната и похарчена за мегаяхти в Кипър."

Изчезването на Шойгу и Герасимов бе коментирано в западните медии като наказание за това, че Русия не постигна бърза победа във войната. А завръщането им в публичното пространство може да означава, че им е възложено да доведат битката докрай. Евентуалният провал ще е и лично техен. Но проблемът е, че в армията няма популярни генерали, които да заменят Шойгу, коментира журналистът Андрей Солдатов пред The Daily Beast. Всъщност Путин неведнъж е показвал, че не се влияе от авторитети и винаги може да смени дори и възлови фигури. Но ако го направи, ще признае, че войната не се развива по плановете му.