Тумас от Микладалур
Докато крачим по хълма над кроткото селце Микладалур (прочуто с легендата за жената-тюлен), внезапно попадаме в облак от врява. Малко по-натам, на върха на хълма, се люшка наляво-надясно обширно, светло петно. Трябва ми малко време, за да ги фиксирам: еуфорично стадо гъски. Може би 50, може би повече - тъй или иначе не съм зървала толкова гъски на едно място досега. Нямаме идея защо крещят до бога и решаваме да се приближим. Тогава отведнъж започвам да припадам от смях. Виждайки че ги приближаваме, гъските се втурват вкупом към нас! Всичките! Приличат на пълнички родопски бабета с широки поли и добре пристегнати забрадки, които търчат с поклащане, вряскат една през друга и, изобщо, изглеждат сякаш фасулът им е изкипял и те се носят към печката да вдигнат капака.
Тъкмо когато сме потънали в пълно недоумение какво става, зад гърбовете ни се чува звук от автомобил. От стария пикап излиза човек на около 50, започва да вади големи черни кофи една след друга и да ги изсипва на гъските. Оказва се, че Тумас е техният стопанин и гъските познават, че идва още отдалече, докато е е-ей там долу по пътя.
- Щастлив съм, че успях да се уговоря с няколко хлебарници да ми дават старите хлябове в края на деня. После ги дробя, мокря и ги нося на гъските, иначе няма как да ги храня - да купуваш жито и подобни е ужасно скъпо на Фарьорските острови.
Тумас е родом от Микладалур. Роден е по времето, когато дотук още нямало тунел и трябвало да се катериш с часове по отвесната, опасна канара, за да идеш до съседното село от другата страна - Троланес.
- Имахме една учителка за двете села, спомня си Тумас. - Две седмици беше при нас, после изкачваше планината и две седмици предаваше на децата в другото село.
След това Тумас потупва свойски двете си овчарски кучета и се мята бързо в пикапа. Трябвало да върви вече, имал да събира сено. Колата му се стопява в далечината, а гъските, които са изгълтали пет кофи стар хляб, са позагубили истеричния си вид. Само оцапаните им с попара глави напомнят каква гладна какофония беше преди малко тук.
Най-четени
-
Галерия Дори преди КГБ ДС използва микрокамера за следене. Въпреки това агент "Муха" се измъква от капана
Мухата разбира, че това са паяци, които искат да я подмамят да влезе в мрежата. Изписва на лицето си вежливост и отзивчивост, заявява, че всичко, което интересува дипломатите, ще им бъде съобщено
-
Секретно Защо Третото българско царство няма корона?
Имало е проекти, венецът се използва в герба, печата и официалните бланки Следват традициите на царете от Средновековието, които копират византийските модели Претърпяват няколко промени
-
Изумителни деца виждам по българските училища
Вчера бях в Мездра – на срещи с учениците от училищата „Иван Вазов" и „Христо Ботев". Изумителни деца виждам по българските училища. Будни, любопитни, с отворени сърца към света
-
Галерия Аман от катунджийска колонизация на защитените територии
Свободното къмпингуване бавно и славно се превърна в безразборно къмпингуване. Процесът започна със съсипването на къмпингите, с които България беше известна през годините
-
Галерия Димитър Стоянович: Хората имат нужда от култура, не само от простотии и шоу
Дразня се, когато се подценява публиката и никога не го правя, казва сценаристът, режисьор и водещ на "Култура.БГ" Свободата в киното е много опасна работа