Защо кучетата уважават печатното слово

Отскоро имам куче - много мило същество, но си пада малко калпазанин. Кръстих го Гришо в чест на най-успешния ни тенисист. Нямам никакъв опит в кучкарството и затова чета учебници и гледам уроци в ютюб.

Един кучешки педагог ме посъветва да взема вестник, да го свия на руло и като не слуша – да го перна по физиономията.

“Ами законът за домашното насилие, Истанбулската конвенция?” – попитах аз.

“Истанбулската конвенция е

само за котките!

- каза той. Искаш ли да те слуша? Искаш ли да стане пълноценен член на обществото? Това не става само со кротце и со благо, трябва и малко вестник!”

Навих аз един вестник, замахнах предпазливо към муцуната му, но не я улучих – Гришо се дръпна мълниеносно и се скри под стола. Опитах по-бързо и по-изненадващо, но пак неуспешно. Пустото псе владее скиважа, сякаш е тренирало бокс. Избягва ударите по-ловко и от младия Мохамед Али, когато още се наричаше Касиус Клей и танцуваше по ринга като пеперуда!

Явно някой го беше научил да уважава печатното слово още преди да попадне при мен. Като види навит вестник, Гришо веднага става послушен, спира да нахалства, ляга си в ъгъла и оттам наднича плахо като уволнен от Борисов. При това няма особени предпочитания – уважава и “24 часа”, и “Капитал”, и “Труд”, а при вида на “Уикенд” даже скимти. Види ли навит на руло жълт вестник, до вечерта повече не краде чорапи.

Оказа се, че при кучетата е като при хората. С тази разлика, че кучкарите желязно знаят как да работят с “матряла”, а началниците на държавата – не дотам. Кучкарството ни дава някои базисни принципи на мениджмънта в най-изчистен вид. Ако Б. Б. постига някакви успехи, то е защото си пада кучкар.

Да вземем командата “не”. Например появява се Гришо отнякъде, захапал новата ти маратонка “Найки” между зъбите и явно се кани да закуси с нея. Казваш само веднъж “не!” и трябва веднага да я пусне. Наложи ли се да повтаряш и да потретяш, значи не си сериозен стопанин, не си алфа куче и може спокойно да бъдеш игнориран.

Ако ти се наложи

да крещиш дълго

“Не! Не! Не!...”

и да тичаш подире му като Паниковски подир кокошка, по-добре си вземи котка, а кучето подари на Путин.

Ето едно сравнение с човешките дела. На всички цигарени кутии МНЗ те заплашва с особено мъчителна смърт. Пушачите го четат по 20-30 пъти на ден, но никой не се отказал, даже обратното – заплахата им напомня да запалят нова цигара.

На времето, когато на кутиите нямаше подобен надпис, жените не пушеха. Щом се появи, всички дами се научиха да димят като заводски комини. И най-много пафкат интелектуалките. Това има своето обяснение – интелектуалките са феминистки, борят се за женската еманципация. Като презреш предупрежденията на МНЗ, това те прави по-свободен, еманципираш се така да се каже, присвоявайки мъжките пороци. И край на патриархата. Още повече се еманципираш, ако пушиш цигари без бандерол, защото

това вече нарушава закона и то напълно безнаказано.

Разбира се, ако ще нарушаваме законите и забраните, за предпочитане е да избираме тези, заради които няма да ни накажат. Нашата държава е либерална, създала ни е достатъчно възможности да прескачаме оградата без страх. Да вземем например надписа “купуването и продаването на гласове е престъпление” (КПГП) Пуснеш радиото – КПГП. Включиш телевизора – КПГП. Ютията – КПГП. След толкова много КПГП и отвсякъде, човек естествено стига до извода, че наоколо всички освен него само това правят, купуват и продават гласове от сутрин до вечер. И ако всички го правят, само аз ли съм този будала, който ще им гласува безплатно?

Или да вземем знаците по пътищата. Тръгнеш ли по пътя София – Варна, часове наред караш през ограничения на всеки километър ту 60, ту 40, ту пак 60 и така цели 450 километра. Ако спазваш всички знаци, София-Варна се минава за 3 дни с две нощувки и едно изтрезняване. Естествено, че всеки ги нарушава. 6 милиона нарушители – глобявай на воля!

Но ако ограниченията се намалят наполовина, според мен спазването им ще се удвои. Питайте Гришо, той спазва веднъж, спазва два пъти, но на третия път се уморява от спазване.

Ако Гришо можеше да говори, щеше да даде следния съвет:

“Не ми давай заповед, която знаеш, че няма да я изпълня.” И ще е прав, защото неизпълнената заповед разглезва и разхайтва доброто куче.

Ето на, от 3 години у нас гласуването е задължително. Уж е задължително, но на последните избори две трети от избирателите отидоха за гъби. Парламентът прие закон да е задължително, но Конституционният съд отмени глобите, щото противоречат на конституцията. Сега трябва да се променя конституцията, за да се узакони нещо, което така или иначе никой не спазва и едва ли някога ще спазва.

Задължителното гласуване е симпатично с това, че поставя човека над закона. Щом можеш да го нарушиш, значи си по-свободен. Изпитвайки удоволствието от този миг на еманципация, човек търси нови и нови закони за нарушаване и

рано или късно опира до Десетте Божи заповеди.

И защо да ги спазва? Миналата година папата каза, че на оня свят нямало ад и грешните души нямало да врят в казана – значи е същото като със закона за задължителното гласуване!

За хората може да няма ад, но за домашните кучета адът е да те еманципират на 100 процента, да те изхвърлят на улицата. Пълна свобода. По-миловидните породи не могат да оцелеят сред природата и 2 месеца, а по-бабаитите попадат в кучкарниците и там с тях вършат ужасни неща.

Затова първата работа на добрия кучкар е да си научи кучето да уважава вестника. Научиш ли го да уважава печатното слово, било то вестник или закон, оттам нататък всичко си следва по пътя към европейските ценности.