Първият български космонавт Георги Иванов е бил приет в реанимацията на ВМА, научи "24 часа".

Той е постъпил в тежко състояние тази сутрин. В момента се правят изследвания за изясняване на диагнозата, обясниха от ВМА. Няма данни за травми по главата. Най-вероятно той е получил инсулт.

76-годишният Георги Иванов участва в българо-съветската космическа мисия "Союз 33".

Бил е депутат в Седмото Велико Народно събрание.

На 10 април 1979 г. е изстрелян космическият кораб "Союз-33". На борда са първият български космонавт Георги Иванов и командирът на полета Николай Рукавишников. Пред "168 часа" ген Иванов разказва подробности за един от най-сложните полети в историята на космонавтиката и спекулациите около него.

"На земята възможността да се усети безтегловността е много малка при изкуствено създадени условия. Затова всички космонавти, които летят за първи път, чакат с нетърпение този момент. Много е трудно да се опише като усещане.

Чувстваш се лек като перце.

Можеш да се движиш без никакви усилия Сякаш летиш като птица, макар и като в кафез, защото пространството е малко. Представата за "горе" и "долу" я няма", споделя ген. Иванов.

Не се е изтрил и споменът за проблемите и приземяването на родна земя. Тогава за първи път в историята на съветските пилотирани космически полети двигатетелят се оказва неизправен. Георги Иванов и Николай Рукавишников.

"Нашият случай идваше да напомни съвсем твърдо и много остро на всички, че и най-безотказната система може да се окаже с неизправност. На около 3 км от станцията, когато извършвахме маневри за сближаване, отказа основният двигател. Трябваше да се върнем с резервния, който също беше наранен. Това наложи спускането да стане по балистична траектория, каквато корабите "Союз" не бяха използвали дотогава", спомня си ген. Иванов.

Възможностите за скачване на кораба с космическата станция "Солют-6" при този особен случай в Космоса били 3. Единият вариант бил чрез основния маршев двигател, другият - с помощта на резервния или посредством маневриране на станцията към кораба.

Докато чакат решението на Земята, става ясно, че скачването с космическия комплекс "Салют-6" е повече от несбъдната мечта. Тогава на Иванов и Рукавишников не им остава нищо друго, освен да се вглеждат любопитно в земната повърхност.

"Прелитахме над Африка и усетих как с един поглед обхванах целия континент, остров Мадагаскар... Едновременно се виждаха и част от Атлантическия океан и брегови граници на Тихия океан. Наблюдавах и Саудитска Арабия, Индия. Възхищавайки се на прелестите на родната планета,

разбирах абсурда на

изкуствено създадените

граници между човеците

от различните държави. Земята е толкова красива от Космоса и така пленяващо въздейства на всяко земно същество, дръзнало да се отдели от нея", казва Иванов.

Старае се да оползотвори възможно най-активно времето, с което разполага. Снима всичко, което може да се наблюдава през илюминатора.

"Взех фотоапарата и се постарах да не остане празна лента. Най-напред заснех командира, след това Земята, залезите и изгревите. Когато Слънцето е зад хоризонта, около Земята струи ореол от омайно красиви цветове. Наподобява дъгата след дъжд, но цветовете са силно наситени. При изгрев слънчевият диск започваше да се приближава към хоризонта. Тогава в очите на човек нахлува странно и необичайно ефектно зрелище - от пъстротата на цветовете възниква тъмен равнобедрен правоъгълен триъгълник. Правият му ъгъл сякаш беше забит в Слънцето, а хипотенузата му лежеше хоризонтално. Двете бедра бяха отправени в безкрайността. Съветските космонавти са нарекли това явление "мустаци". Николай Николаевич (командирът на кораба - бел. авт.) се шегуваше, че тези "мустаци" по нищо не приличали на моите", разказва космонавтът.

За 24 часа космическият кораб обикаля Земята 16 пъти. Иванов и Рукавишников наблюдават прелестите й от височина 330-350 км."От Космоса добре личи, че сме твърде много Почти над всеки голям град виси една димна шапка. Не бих казал, че големите градове са привлекателни от тази гледна точка.

Приличат по-скоро на кални гнезда

Шосетата, реките, железопътните магистрали добре изпъкват. При определени условия дори може да се забележи как самолет излита, кораб, който плава, или поне следите, които оставят", казва ген. Иванов.