Когато се опитаме да направим равносметка на поредната изминала година от живота си, разбираме че не можем да измерим адекватно времето, защото то е неподвластно на нашите твърде фиктивни мерки като месеци или сезони. Халил Джубран казва, че времето е като любовта - неделелимо и безценно. Затова реших да съизмеря отминалите дни от календара чрез любовта, която получих.

Едва ли има друга година, в която да съм се срещал с толкова много хора. Заради книгата "Истории от ръчния багаж" пропътувах хиляди километри - от София, през Бургас, Пловдив, Враца, Кюстендил, Ловеч, Тетевен, Брюксел, Самоков, Севлиево, Габрово, Русе, Берлин, Сливен, Стара Загора, Сопот, Видин, Смолян, Лозенец, Елена, Букурещ, Пампорово, Правец, Шумен, Чавдар, та чак до Якоруда.

Събрах незабравими изживавания заради красивите емоции по целия път. Колко трогателни и вдъхновяващи бяха всички тези срещи! Неочаквано бях засипан от спонтанна и щедра любов, апък понякога имах чувството, че не съм направил кой знае колко, за да съм така неимоверно възнаграден. Аз просто разказвах истории. Така, както го правя, когато съм с приятели. А благодарение на тази книга, оказа се, че сякаш съм разширил неимоверно кръга на своите приятели.

Според великия мъдрец на Ориента, когото цитирах в началото, приятелството не може да има друга цел, освен да даде дълбочина на духа ни. Ето защо трябва да даваме най-доброто от себе си на нашите приятели, да споделяме смеха и тъгата си с тях, тък като тези мимолетни моменти на откровение са като капки утринна роса, с която сърцата ни утоляват жаждата по отминаващото време.

Безценна година.

*От фейсбук