Южно от Белград се издига хълмът Авала. През средновековието тук е била разположена крепостта Жърнов или Жърнован, която е трябвало да брани Белград и областта. Етимологията е от български език: жито, жътва, зърно.

През 1934-1938 г. крал Александър Караджорджевич нарежда на хълма Авала да се издигне "Паметник на незнайния юнак" - символ на падналите сръбски воини в Първата световна война.

Паметникът е пълен кич, защото копира древни образци от Асирия, Вавилон, Персия и Египет. Но цели да внуши "величие" и идентичност.

Въпросът с "величието" е спорен, защото на бойното поле сърбите често са отнасяли пердах, включително и от нас, българите.

"Идентичността" е представена от осем скулптурни фигури, които символизират народите на бивша Югославия: шумадийка, т.е. сръбкиня, войводянка, черногорка, босанка, далматинка, хърватка, словенка и... южносърбинка! Последната мраморна мома е всъщност българка от Македония. А Македония е българска земя, която сърбите окупират през Първата световна война и я наричат Южна Сърбия. Тогава те осъществяват геноцид над българското население в нея с цел да променят неговата народностна и национална идентичност. В историята този геноцид остава с името сърбизация. В този смисъл мраморната „южносърбинка“ от паметника на хълма Авала е доказателство за сръбските престъпления в Македония. Това са престъпления, за които днешните македонски политици позорно мълчат. Но мълчат, защото тяхната идентичност е сменена по време на комунистическия режим в Югославия. Колкото и да изглеждат глупаво отстрани, те вече се смятат за различен народ от българския.

Югославия отдавна я няма. В Сърбия останаха само шумадийките и войводянките. През 1965 г. на Авала е издигната предавателната кула на Сръбското радио и телевизия. Тя е висока 204,5 м. и сигналът излъчен от нея е облитал цяла Югославия. Но 34 години по-късно на днешния ден - 29 април през 1999 г., тази кула от която се разпространяваха лъжите на режима на Слободан Милошевич, бе съборена от наша, т.е. натовска ракета. Така се сложи край на един антихуманен и кървав режим, предвестник на днешния режим в Русия. Без никакво колебание съюзниците от НАТО спряха сръбските подпалвачи на войната в Югославия. И това е добър пример за днешния ден, когато цял свят настоява да бъдат спрени руските агресори. Пет години по-късно България стана член на НАТО, а след още три и на ЕС. Днес Словения и Хърватия са членове на НАТО и ЕС, Черна гора и Р Северна Македония са членове на НАТО, но искат да бъдат и в ЕС. Към членство в ЕС и НАТО се стремят Босна и Херцеговина и Косово. И дори Сърбия крета в същата посока. Но флиртът й с Москва я спъва по пътя към Брюксел.

През 2010 г. сърбите възстановиха своята Телевизионна кула, но да възстановят Югославия вече не могат. Те имат мерак да станат членове на ЕС, но още не схващат, че първо ще трябва да станат членове на НАТО. Затова и много дълъг ще бъде техният път към Брюксел.

Що се отнася до българската телевизионна кула тя не само се намира по-високо от Авала, но и няма сила, която да я разруши. Защото България е там, където Сърбия тепърва ще драпа, за да стигне: в НАТО и ЕС.

Та, такива ми ти работи с баира Авала, "южносърбинките" и телевизионните кули.

*От фейсбук