Той е първият османски султан, посегнал към чашката

Хроникьор: Залавянето му е наказание от Аллах, че е нарушил законите на исляма

Според легендата владетелят на монголите Тимур го разхождал в кафез, а Оливера карал да му сервира гола

Завоевателят на България Баязид I Йълдъръм е първият османски султан, който нарушава заповедите на исляма и започва да пие алкохол и това предопределя нещастната му съдба да попадне в плен на предводителя на монголите Тимур и да умре млад.

Възходът и падението на падишаха с прякор Светкавицата са описани в поезия и проза в съчинението “Корона на историите” на хроникьора Ходжа Садеддин, живял около 150 години по-късно.

За виновница за прегрешенията на повелителя е набедена една от неговите жени - сръбкинята Оливера. Тя е дъщеря на княз Лазар Хребелянович, когото османците убиват в битката при Косово поле през 1389 г. Заедно с него загива и нападателят му - старият султан Мурад. В патовата военна ситуация наследникът Баязид I провожда пратеници при вдовицата Милица. Предлага да помогне на сина й Стефан да се утвърди като деспот и иска да се ожени за най-малката й дъщеря Оливера.

Този епизод е описан от

българския книжовник и

ученик на патриарх Евтимий.

Константин Костенечки в житието на Стефан Лазаревич (син на княз Лазар и брат на Оливера).

“Пратениците се уговориха с благочестивата му госпожа за най-малката й дъщеря Оливера и след съвет на патриарха и на всички свещеници на събора и на целия синклит я даде за жена на Мурад Велики (всъщност на Баязид), за да бъде спасено христоименното стадо от вълците, които го погубваха”, пише Константин Костенечки. Сърбите дълго време умуват какво да правят и в крайна сметка се съгласяват. Така Оливера заминава в харема на султана с благословията на двора и клира.

Тя била наричана още Деспина заради титлата деспот на баща й. Ученикът на патриарх Евтимий не споменава нищо повече за нея, но други хронисти разказват, че следвайки завета на майка си, Оливера не приема исляма.

Остава православна

християнка и в харема, като

разполага с личен свещеник.

Освен това редовно организирала веселби с песни, танци и вино. Падишахът започнал постоянно да пие, което никак не се харесвало на обкръжението му. Неговите приближени не били доволни от влиянието, което имала красавицата върху падишаха - повече от която и да е друга жена преди нея. Тези факти са описани в хрониката на Ашък паша Заде “История на Османовия род” от 1484 г. - около 80 години след смъртта на владетеля, наречен Светкавицата.

В съчинението Оливера е наречена “сръбска девойка” или “девойка гяурка”, която

подлудила султан Баязид с

красотата и смирението си.

Като правоверен мюсюлманин и дервиш Ашък паша се възмущава от турския султан, че пие алкохол под влиянието на новата съпруга.

Подобно е отношението и на Ходжа Садеддин, който е недоволен от пиянството на повелителя: “Докато били заедно и пирували, тя посяла дълбоко в душата му семето на любовта и го отвлякла от държавническите му дела - пише Садеддин. - (...) Потънал в греховни радости и наслади, покорен на молбите на своята възлюблена, той

пиел от обагрената

в червено чаша,

която го отклонявала от правия път и от изпълнението на божиите повели и която неговите благочестиви деди не били докосвали.”

И допълва: “Той бил първият, който се отдал на този непознат за вечния хански род осъдителен порок, и първият, който се оставил да бъде повлечен от този порок. В дните на веселие и в сезоните на безгрижие той обръщал чашите с вино, станал нехаен към световните проблеми, занемарил делата на собствената си държава и се отрекъл от благочестивите закони на своите предшественици. Всичко това

събудило злорадството

на враговете му, а него

обрекло на страдания”.

По-нататък в съчинението си Садеддин допълва, че безотговорното поведение на султана не продължило дълго и той успял да намери пътя към покаянието, искрено се разкаял и се вслушал в съветите на праведните духовни наставници.

Идват години на възход за Баязид Светкавицата, в които той завладява България - първо Търновското, а после и Видинското царство, но заплахата за него идва от изток. Монголите са във възход. Завзели са големи територии.
Предводителят им Тимур (или още Тамерлан) иска да върне бляскавите години от времето на Чингис хан. През пролетта на 1402 г. тръгва към Ангора (Анкара) и повежда битка с османците. В тежкия бой край днешната столица на югоизточната ни съседка са пленени султан Баязид I и малолетният му син Мехмед.

Владетелят Тимур първоначално се държал учтиво с него, но впоследствие започнал да го разнася в клетка и да го използва като табуретка, върху която да си вдигне краката. Според Ходжа Садеддин легендата за кафеза е измислена от недоброжелатели на султана. Напротив, хронистът твърди, че

Баязид бил принуден да

се придвижва с носилка,

за да запази честта и

достойнството си

от “отвратителното” племе, което го заловило в плен.

В съчинението си историкът не се спира върху това какво се случва с Оливера при Тимур, но до днес е достигнало преданието, че зловещият предводител на монголите я накарал да сервира гола на трапезата и да му служи като облегалка при ставане. При всички тези унижения според едни свидетелства след 8 месеца Баязид получава инсулт и умира през март 1403 г.

Други разказват, че се е отровил, тъй като не могъл да понесе срама сръбкинята да прислужва на други, а той да е изтривалка. След смъртта на султана любимата му жена била освободена благодарение на мисията, изпратена от нейния брат Стефан Лазаревич при Тамерлан. Първоначално тя заминава в Бурса, за да погребе съпруга си. После се връща при деспот Стефан в Белград, където умира, без да се омъжи отново.

Но за много хронисти вината за разгрома на османлиите до голяма степен е нейна. Според Ходжа Садеддин жестоката съдба на Баязид Светкавицата е възмездие свише от Аллах за злоупотребата с вино.

“Предавайки във вражи плен изтънчената му душа, той (Аллах) е искал да покаже, че възмездие ще постигне всеки, който се поддаде на мерзки внушения и не съблюдава свещените забрани. Пожелал е да запечата този образ в огледално чистите души на честитите му потомци, за да им внуши страх от божия гняв и да пресече желанието на всеки един от тях за съпротива срещу светия религиозен закон. Така, вдъхвайки им готовност да се изкачват все по-нагоре по стълбата на справедливостта, щедростта и отзивчивостта към слабите, той ги е насочил по пътя на прогреса.”

Всъщност

алкохолът невинаги

е бил враг номер

едно на мюсюлманина.

В древните цивилизации на Египет, Сирия, Месопотамия и Палестина не само са произвеждали, но и са търгували с вино. По времето на пророка Мохамед то се е смятало за дар божи също както и медът. Но по-късно в Корана заляга принципът правоверните да се въздържат да употребяват алкохол. Ето какво пише в свещената книга:

“Питат те за виното и за играта на късмет. Кажи: “В тях има голям грях и изгода за хората, но грехът им е по-голям от изгодата”. Така Аллах ви обяснява знамението, за да размислите.”

Но постулатите на Корана и съдбата на Баязид I не спират други османски султани също да посегнат към чашката.