Концепцията на Аристотел за етика и честност сработва само по времето на Александър Велики, когато към Гърция текат реки от злато

Диоклециан, за да спре инфлацията поставя цените на 1400 стоки и това е началото на края

За елините най-важните стоки били пшеницата, брашното и хлябът и открай време за цените им отговаряла армия от инспектори. Когато те силово налагали „справедливостта“, хитрите търговци изпокривали продукцията си. Започвал чудовищен недостиг и въпреки заплахите от смъртно наказание „бизнесът на черно“ процъфтявал.

Замогнали се благодарение на незаконните действия под носа на управниците, тогавашните бизнесмени финансирали новата реколта.

Столетия наред древните гърци робували на своето правило, че цената на трите стоки трябва да е контролирана от съответните градове-държави, но тихомълком го заобикаляли. Благодарение на това всеки път, когато търговците се чувствали ощетени, създавали дефицити и точно преди да започнат гладни бунтове, се отприщвал черният пазар. В тази взривоопасна ситуация лидерите, притеснени за властта си, и инспекторите, уплашени за живота си, се правели, че нищо не забелязват.

Въпреки това древните гърци въвели много стимули, за да привлекат търговци от цял свят – в Елада имало подобия на днешните банки – там вносителите можели да обменят своите пари за местни, за да направят обратен курс, натоварвайки плавателните си съдове със стоки от Атина или другите градове-държави. Освен това в тях чуждите търговци можели да оставят депозити, за да улеснят трансакциите и да не рискуват пирати да плячкосат богатствата им. Елините създали и търговски съдилища, където се решавали постоянните бизнес спорове.

Въпреки това желанието на всички управници да контролират цените на зърното, брашното и хляба неимоверно потискало свободната инициатива. Налагали се глоби, ако тези стоки се реекспортират – в един момент владетелите започнали да заплашват търговците със смъртно наказание. Предприемачите имали и неимоверни проблеми с властта, ако точно тези товари изчезнат в морето в резултат на бури или пиратски нападения.

Всички други стоки се търгували свободно и от тази гледна точка спокойно може да се твърди, че Древна Елада е поставила основите на днешната пазарна икономика.

Истински връх в това отношение се постига по време на управлението на Александър Велики, който заедно с Аристотел провел редица реформи, за да се стимулира инициативата на средната класа.