..Умове, неизмерно по-висши от нашите, гледаха на тази земя със завистливи очи. И бавно и сигурно крояха своите планове срещу нас...

Всеки, който през 80-те години на миналия век е бил в съзнателна възраст и достатъчна адекватност, за да слуша и възприема интелектуален продукт от мащабите на рокоперата “Войната на световете”, базирана на сюжета на едноименния роман на Хърбърт Уелс, и до днес потръпва, щом чуе тия думи, изречени с гласа на Ричард Бъртън.

Смразяващият ефект идва не толкова от тембъра на разказвача, колкото от момента на осъзнаване на идеята, заложена в повествованието. Че нещо, далеч отвъд нашите представи, би могло да ни наблюдава толкова внимателно, така както изследовател под микроскоп изучава същества, роящи се и размножаващи се в капка вода. Но тези “очи”, които ни преценяват толкова методично, са студени и безчувствени. В тях няма любов, състрадание, милост... Въобще няма никаква емоция. Този “свръхум” или “висш разум” не е Бог.

Романът на Хърбърт Уелс е от 1898 г., рокоперата на Джеф Уейн е от 1978 г., а Стивън Спилбърг направи и по-съвременна екранизация. Но през 2023 г. идеята за тези “неизмерно по-висши умове” вече не е образът на марсианци или някакви други извънземни, които ще дойдат отвъд бездната на Космоса, за да ни завладеят. Днес прочитът е може би много по-стресиращ, отколкото е бил навремето, защото студеното око, което ни наблюдава, вече е тук, на Земята. Нарича се изкуствен интелект. Под това разбираме цялата концепция, при която компютърни машини чрез все по-усъвършенстващи се алгоритми анализират огромни масиви от информация от заобикалящия ни свят и предприемат действия по изпълнението на определени задачи или постигането на дадени цели.

Смартфоните ни или по-скоро алгоритмите, инсталирани във всички приложения, които ползваме, ни изучават непрекъснато. Те ни слушат и ни гледат дори когато не ползваме активно устройствата. И не защото някой иска да шпионира конкретно нас. По това, което правим, говорим или гледаме всеки ден, алгоритъмът съставя парче по парче или по-скоро байт по байт наш облачен аватар. Наше алтер его. Което с непрекъснатото усъвършенстване на алгоритмите се превръща във все по-плътно подобие на физическия си земен първообраз. Засега това служи за определени комерсиални задачи. Например по ключови думи и поведенчески модели да ни таргетира маркетингово, за да получаваме реклами за продукти, които бихме купили. Това със сигурност знаем, че вече се случва. Но какво още не знаем? И най-важното, докъде може да стигне това?

Макар мнозина от нас да нехаят, има хора, които, изглежда, са сериозно загрижени за бъдещето. През януари във Ватикана се проведе среща, в която участваха равин Елиезер Сима Вайс от Главния равинат на Израел, архиепископ Винченцо Палия - председател на Папската академия за живота, и шейх Абдала бин Бая - президент на Форума за мир в Абу Даби. Представителите на трите авраамически религии - юдаизъм, християнство и ислям - подписаха Римския призив за етика на изкуствения интелект. Документът е посветен на алгор-етиката, тоест етичното развитие на алгоритмите.

В интервю архиепископ Палия ми каза, че Папската академия за живота е инициирала разговор с новия президент на Microsoft, наследника на Бил Гейтс, с IBM, както и с други лидери в разработването на изкуствен интелект, за да им предложи създаването на етичен съюз.

“Алгоритмите трябва да са в услуга на хората, а не обратното. Човекът е този, който трябва да продължи да управлява машината, а не машината да е тази, която ръководи човека в избора му”, казва монсеньор Палия.

По думите му тези математически процеси, чрез които се произвеждат инструменти и платформи, оказващи всекидневно влияние върху живота на нашите общества, могат да станат толкова определящи в бъдеще, че да се превърнат в нещо като нова диктатура.

“Можем да го наречем алгокрация, власт на алгоритмите, тоест власт на тези, които събират данните, взети чрез тези алгоритми. Затова насочваме нашия апел и към големите индустрии и университетите, така че да се развие етична култура на новите технологии. Наричаме това алгоретика. Тоест алгоритмите да отговарят на етични правила”, казва монсеньор Винченцо Палия.

77-годишният архиепископ говори с термини, които тепърва ще навлизат в езика. Споменава за това как съвременните технологии свързват хората, но в същото време могат да ни обрекат и на самота, давайки ни измамното усещане, че можем да имаме всичко само чрез дисплея на електронното си устройство.

"Рискуваме алгоритмите да ни затворят в един много тъжен индивидуализъм, превръщайки ни в пленници, обитаващи балона на виртуалността. А на нас ни трябва физическа близост, а не виртуална. Аватарът, който технологиите ни създават, никога не бива да замести света на нашите реални взаимоотношения”, казва той. И веднага допълва, че според него терминът “изкуствен интелект” е двусмислица, но за съжаление, вече е придобил масова популярност и сме принудени да го приемем. Но в действителност в този термин се крие опасна неяснота. Защото интелектът като такъв се нуждае от плът, мозък, човешки клетки, докато алгоритмите - не. Алгоритмите са машина, те са изчисление. Те са извън тази любов, която понякога надхвърля пресмятанията и стига до себеотрицание, до героизъм и мъченичеството дори.

И наистина, ако се опитаме да проумеем великия смисъл на християнската вяра, ние всички, като Божии творения, сме красиви и уникални не защото сме малко или повече интелигентни. Нашият дар се състои в това, че можем да изпитваме любов. Именно това ни различава от машините и алгоритмите.

От Фейсбук.