Преди да се отдадем на хейт за новия сериал и за новия мандат да похейтя малко и аз клетия Хари. Всъщност жал ми е за него. Попрегледах сериала на Netflix и Интервюто… Убийствена самота мъчи това момче, същата, която погуби Даяна преди още папараците да я оглозгат. И Елизабет не беше невинна в тази безсърдечна игра на тронове. Да не говорим за това ч$ч$ло Чарлз.

Цялата медийна истерия на Хари е един най-банален крясък на детето за внимание и любов. Той всъщност не го крие, а директно си казва, че мълчанието на двореца е оглушително, но все още се надява някой да го потърси. Някой ден да звънне телефона…

Голям тъга, бедни ми Хари. Най-тъжното е, че чакаш съчувствие и разбиране от тълпата, така, както майка ти копнееше да бъде обичана. А тълпата никак не вярва, когато богатите плачат. Още повече, когато са взели 100 млн за сълзите си. А като се замислиш какво са 100 млн, когато къщата ти е 50 и данъците още толкова. Но тълпата не се интересува от това. Тя иска парче от болката на монархията, от мръсните чаршафи на привилегированите, от страданието на тези горе. Хари, ти това работиш, драги, от това се издържаш. Твоите психични проблеми и депресията на жена ти са собственост на британския народ. Той си плаща за тях. И твоите придворни му ги доставят. Най-ужасното било, че хората около Уилям продавали на таблоидите интимни факти от живота на кралското семейство и насъсквали клюкарите. Искали да нахранят вълците с Мегън. Е, добро утро, ти от какво мислиш живеят те?! От любов и преклонение пред короната!? Забавно е, но и тъжно. Повече забавно, разбира се. И поучително. Особено като чета коментарите разбирам кой какво го мъчи. Реакцията към чуждото страдание е най-точната диагноза.

От Фейсбук.