Общата валута създава по-ефективна и прозрачна търговска среда, казва князът

Приемането на еврото през 2024 г. отново изостри дебата между защитниците и противниците на европейската валута. Тезата на едните е, че от 2015 г. никоя страна освен Литва не си е позволила тази

авантюра

Според тяхната теория сега е най-неподходящият момент, защото заради пандемията бюджетният дефицит за 2020 г. е 3,4%, но състоянието на публичния дълг ще се влошава, защото разходите трайно превишават приходите.

Може би затова страната ще вземе няколко милиарда евро заем през 2021 г. Проблемът е, че това ще повиши съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт. За да влезем в еврозоната, то трябва да е под 60%, за да няма риск с обслужването на борчовете.

Независимо от тези особености на ситуацията у нас в лагера на защитниците на еврото вече повече от 20 години е принц Кирил.

"Въпреки проблемите, свързани с високите нива на дълга според историческите стандарти, аз все още вярвам, че общата валута създава по-ефективна и прозрачна търговска среда с по-малко бариери (пречки - бел. ред.) и разходи - коментира пред "168 часа" принц Кирил. - Според мен България вече направи всички жертви, необходими, за да бъде част от еврото, но все още не е получила всички ползи от приемането му. Това е основната причина, поради която вярвам, че България ще се възползва от еврото."

"По отношение на нивата на дълга е вярно, че те са високи като процент от БВП, но предвид

рекордно ниския

лихвен процент

разходите за обслужване на дълга като дял от общите държавни разходи всъщност са по-ниски, отколкото са били в миналото - смята княз Кирил. - Разбира се, и двете точки от данни - абсолютното ниво на дълга и разходите за обслужването му - са важни, но разходите са нещото, върху което трябва да се съсредоточим.

Най-накрая, България приема еврото след над 20 години с фиксирана валута, което ще затвърди отново чувството за принадлежност (към ЕС и еврозоната - бел. ред.) като крайъгълен камък в новата история на страната."