Предрешва се като ходжа, за да предупреди Тахир бей да спре репресиите над българите

Годината 1871 година е трудна за дружината. Тя води тежки боеве на 18 юни при черкезкото село Акходжа, на 12 август в гората на Курудаг четата влиза в няколкодневно сражение с башибозук и низами. Тя успява да се измъкне, като дава един убит, а войводата е леко ранен в краката. Убитите при противника са 30 жандарми и един юзбашия.

След поредният неуспех етноският каймакамин Тахир бей започва репресии над християнското население. През есента на 1871 година те стават особено жестоки. Това принуждава войводата

лично да “вразуми” Тахир бей

Той се явява при него преоблечен като ходжа и го предупреждава, че ще загуби главата си, ако не спрат репресиите над населението. Срещата дава резултат и гоненията и жестокостите над населението са прекратени.

През 1872 година одринският валия изпраща срещу дружината на Петко войвода потеря, която да я разгроми и да залови четниците. Тя се предвожда от Арап Хасан, но той е пленен от бойците на капитан Петко. Животът му е пощаден срещу сделка. Пашата на Одрин освобождава всички задържани по затворите помагачи и приятели на дружината.

За авторитета на капитан Петко и ръководената от него чета говори и фактът, че той изпраща писма на онези турски властници, които тормозят християнското население. С тях той ги предупреждава, че ако не преустановят репресиите, срещу тях ще последват наказателни акции, като ги задължава да изплатят на дружината определена глоба. На 30 юли 1872 година каймаканинът на град Фере, Мустафа Сусам, изпраща писмо до Петко войвода, в което го признава за „самоуправен владетел” и му плаща налог от 6000 златни лири.

През лятото на 1874 година дружината извършва нападение върху Дедеагачката железопътна станция, където наказва с

глоба от 450 златни лири немеца Хумберт,

които ръководи строителството на железопътната линия. Причината - той издевателствал над работниците.

След тази акция по заповед на властите в Цариград лично Одринският валия предвожда 2000 редовни войници и целия башибозук в района. Обявена е награда от 5000 лири за главата на Петко Киряков. Започва тормоз над християнските села. Властите изгарят гората Шейнаркурусу до родното село Доганхисар на войводата и дружината се оттегля към Мароня. Тук тя едва не става жертва на заговор. Местният гръцки лихвар Калън - Дебелия Тома, прави опит да отрови войводата и четниците.

През 1875 година четата води няколко сражения с полицейски части. На 11 май влиза в Мароня и арестува Калън Тома и няколко заптиета, изгаря лихварските книги, раздава намерените пари на бедните и тържествено напуска града. Турските части следват дружината, но не смеят да влязат в сражение. Водят се преговори за размяна на пленници срещу освобождаването на четирима четници, заточени в Кипър, и ятаци на дружината. Ятаците са освободени и капитан Петко освобождава четири заптиета. Тъй като заточените четници в Кипър не са освободени,

Калън Тома и

двете заптиета

са ликвидирани

През 1876 година, след потушаването на Априлското въстание, турските зверства се засилват и четата вече не води активни бойни действия, за да не излага населението на опасност. От друга страна, Руско-турската война през 1877 - 1878 година поставя нови задачи пред дружината на капитан Петко войвода.