Какво ни подсказват резултатите от изпитите след 7-и клас

Вече писах колко благодатна е темата на изпита след седми клас, оказах се права. Резултатите са показателни - нарастване в сравнение с миналата година, дори по-добри от 2019-а, когато обучението беше изцяло присъствено. Това е радващо, децата се справят все по-добре, нали? Това е целта и на учителите, и на родителите, и на цялото общество.

Прекрасна е тази тенденция, ако не беше една малка забележка - повече от половината изпитници

не разчитат

внушенията в

откъс от

изучавана творба

Децата ни могат със свои думи да преразкажат не само разказ, но и ежедневния си живот, това е ясно.

“Вчера станах, направих си тоалет, закусих и седнах пред компютъра за първи учебен час. Имахме (произволно, каквото е по програма). Затрудних се със задачата по физика, защото съседката отгоре пак тряскаше вратите, докато мъкнеше прахосмукачката. Но Гошко ми пусна решението на таблета. Като се върне довечера тате, ако не е много уморен, ще ми обясни, за да разбера. (Имаме изключително съвестен ученик като пример.

Дано баща му има време.) После ни дадоха сами да си научим урока по география, а по литература - да прочетем главата за Странджата от “Немили-недраги” и да помислим върху живота на хъшовете и кои са те. Ще го четем с мама. (Може да замените “Немили-недраги” с каквото искате.) Свършихме училище и обядвах, играх в група на (сложете актуална компютърна игра), подготвих се за утре... и т.н.” Така биха писали и за разказ. Грамотно, последователно, като за 53,86 точки от 100 възможни. Никой не мисли

защо съседката е

тряскала вратите (мъжът ѝ е останал без работа, а синът ѝ е зависим от дрогата, тези неща се знаят, споменава се в семейството и от съседите), ако тате се върне уморен (все по-често се връща уморен, споделя, че има проблем с началника, това се говори в семейството, но отчита ли се от детето, няма как да гадаем, то не се задълбочава), ако утре учителят попита как е малкото име на Македонски, колко ученици ще отговорят, въпреки че единственото място, на което Иван Вазов го споменава, е именно трета глава, която им е дадена за прочит и РАЗМИСЪЛ! За сведение - Спиро се казва. И го пиша не за да блесна със знания, а като пример как най-лесно е да се плъзнеш по повърхността на нещата.

 А как би могъл да се прочете разказът на Захари Карабашлиев “Череши”. Вижте колко е лесно - главният герой придружава майка си, за да продадат селския си имот, спира колата на площада, пие вода пред паметника на загиналите в националноосвободителните войни, разхожда се в стария двор, който помни от детството си, нахлуват спомени за предците му, пък посяга към зрелите кичури череши, яде и му се услажда и взема, та решава, че няма да продават на чужди хора, а той ще купи имота. Защо? Защото много му се усладили черешите и иска да си ги бере и да си ги яде на воля всяка година по черешово време ли?

Животът ни е все по-забързан и по-повърхностен. Нашият. На възрастните. Улеснени от информационния поток и от технологическото развитие,

смиламе

наготово

Като сладки череши. И плюем костилките, защото е знайно, дето те не се ядат, вредни са за стомаха. Плюем и изхвърляме в контейнера. А от тези костилки може да се засади дърво. Черешово. Разбира се, трябва да мине много време, а дори да цъфне и да върже, черешите няма да са сладки, горчиви, дребни, никакви ще са. Защото трябва да се ашладиса дивачката, иначе не става. Без ашладисване нищо не става. Схванахте ли накъде бия? Към същината. Към същината на всичко, което ни заобикаля и ни влияе, за добро или за лошо. Да научим децата си да мислят,

да имат

вътрешното око, което ще разбере, че черешите са череши, защото са родни, защото главният герой, заселил се в Америка и по младежки махнал веднъж с ръка, че кракът му повече тук няма да стъпи, намира родовата си памет.

Каква родова памет предавате на децата си, скъпи родители и учители, които също сте родители? Да хвърляме костилки дори и в най-благодатната почва, не е достатъчно. Ашладисване трябва. И ние държим калемите. В това е същината на живота.