Нито съм богослов, нито преотдаден на живот в Църквата. За това моля за снизходително прочитане на последващото тълкувания не метафоричната сила на днешния, последен ден от Страстната седмица. Велика събота е "ничията земя" между смъртта и Възкресението, ден като вечност, в който Бог е мъртъв, но живата му душа отваря портите на ада, за да изведе от там човешки души, твърде дълго страдали, заради първородния си грях.

Това е денят, когато Бог споделя човешкото умиране, но възкресява надеждата за победа над тленността, за вечност на душата, за живот в светлината Му. В много вярвания, преди Христа, има "слизане в Ада", но то винаги е било продиктувано от бунт срещу порядките на житейския кръговрат, срещу боговете, опит да се надхитри съдбата.

При Исуса няма бунт. Нещо повече - убит от човешка ръка, той слиза да изведе човеците от тъмнината, поселени в нея заради човешки прегрешения.

За мен лично Велика събота е апотеоз на страстната седмица, чудото преди Възкресението, когато малко горделиво ще извикаме "Де ти е смърте жилото?!"

От фейсбук