Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Живков строи социализъм в Африка, но отказва да печата долари Тодор Живков

При всяка визита на Живков в чужбина няколко ведомства изготвяха обзорни и аналитични справки за страната на посещение

На 12.09.1974 г. в Етиопия бе свален от власт император Хайле Селасие и страната изпадна в безпътица. От наш източник постъпваше информация, че в основата на преврата стоят лявоориентирани офицери начело с Менгисту Хайле Мариам, които по понятни причини не се афишират, но усилено търсят контакти с държавни ръководители от социалистическите страни.

След дълго умуване и колебания информацията бе докладвана на Тодор Живков и той разпореди контактът с детронаторите на императора да продължи.

С правителствен самолет като личен пратеник

на Живков за Етиопия замина разузнавачът на дипломатическо прикритие посланик Стоян Георгиев. Той установи контакт с етиопските офицери, доведе тяхна делегация в България и оттук те бяха препратени в СССР за подготовка и инструктаж.

Така с българска помощ и личната благословия на Тодор Живков се сложи началото на първия експеримент за строителство на социализма в Африка, който за жалост пропадна, както пропаднаха и много други усилия в тази посока. През 1991 г. социалистическият етиопски експеримент завърши катастрофално и Менгисту Хайле Мариам след 15-годишно управление

се укри някъде в джунглите на Зимбабве

Най-висока оценка в разузнаването получаваха информациите, докладвани лично на Тодор Живков, и такива случаи не бяха рядкост.

При всяка визита на Живков в чужбина няколко ведомства изготвяха обзорни и аналитични справки за страната на посещение, между които Министерството на външните работи, Министерството на външната търговия, Министерството на отбраната, разузнаването, а понякога и други партийни и държавни институции. При нас достигаше информация, че Тодор Живков предпочитал докладите на разузнаването и

като се запознавал с тях, игнорирал другите

Министерството на вътрешните работи с органите му за сигурност беше на пряко подчинение на държавния глава. Казваха даже, че министърът на вътрешните работи почти не ходел на заседанията на Министерския съвет, макар че формално бе член на правителството.

В разузнаването най-добре окомплектовано е било звеното, работещо по Гърция. На един етап в него са работили 5 души – Георги Крънчев, Пенчо Александров, Ангел Илчев, Стойко Ендрев и Стойко Матрозов. Поддържат шифрована радиовръзка с гръцкото съпротивително движение, уреждат канали през границата за нелегално преминаване на застрашени от арест участници в съпротивата, снабдяват с документи за самоличност нелегални дейци и т.н.

Групата е

съпричастна към бягството от затвора

на генералния секретар на Гръцката комунистическа партия Харилаос Флоракис и извеждането му през България в ГДР, където е седалището на задграничното бюро на партията. След падането от власт на военната хунта в Гърция през 1974 г. и дадената политическа амнистия Флоракис идва в България и благодари на Тодор Живков за оказваната българска помощ на гръцкото съпротивително движение и лично за неговото успешно извеждане от затвора.

Тодор Живков разпоредил да извикат Васил Коцев, по това време началник на разузнаването ни, откъдето е оказвана помощта. Флоракис попитал Коцев с какво може да се отблагодари. Коцев тактично го помолил, ако е възможно, да посочи подходящ човек в Западна Европа, не изявен публично като комунист, който да бъде използван от разузнаването за решаване на някои специфични задачи.

Посоченото от Флоракис лице след подходяща подготовка се налага като сериозен вербовчик и наводчик и чрез него българското разузнаване придобива едни от най-добрите си информационни източници.

Знам само за две посещения на Тодор Живков в сградата на разузнаването. Срещаше се насаме с ръководството и след това с целия състав. Всичко, което казваше, се стенографираше и отсъстващите колеги след това имаха възможност да се запознаят с пълния текст на стенограмите. И в двата случая той не навлезе в същината на нашата работа.

Оценките му бяха най-общи, без хвалебствия и критики,

без особени препоръки и конкретни указания.

В замяна на това при честите си срещи с нас министър Димитър Стоянов не пропускаше да каже, че току-що идва от среща с другаря Тодор Живков, поздравяваше ни от негово име и от негово име ни поставяше задачите за изпълнение. Въпреки това нямам усещането, че Живков се месеше директно в работата на разузнаването. Не знам случай да е приемал на аудиенция и да е удостоявал с вниманието си важни агенти на разузнаването, което е разпространена практика сред много държавници по света.

Един високопоставен наш агент все питаше дали информацията, която предоставя, се докладва на Тодор Живков. Доведохме го в страната и Живков като председател на Държавния съвет подписа указ за награждаването на агента с един от най-високите тогавашни български ордени, но не пожела да го приеме и да му го връчи лично. Разпореди на своя заместник Петър Танчев да свърши тази работа,

което остави неприятно чувство

у агента

В разузнаването имаше един технически отдел извън основната сграда, за съществуването и предназначението на който знаеха малко хора. В него се вършеха някои спомагателни дейности за нуждите на активните мероприятия и нелегалите. Веднъж отдела посети цялото партийно и държавно ръководство начело с Тодор Живков.

Един от старците в Политбюро, като се ориентирал какво се майстори в отдела, предложил да си печатаме там долари. Тодор Живков

го бе скастрил грубо пред всички

В разговор моят приятел и колега Г. В., на работа в този отдел, ми сподели, че най-много се озорили със студентската книжка на Тодор Живков. В определени кръгове в МВР, разузнаването и партийните органи на всички нива имаше натегачи, които свързваха цялата ни дейност с името на Тодор Живков.

Не даваха прах да падне върху ореола му и от това престараване пострадаха доста хора, включително и мои колеги. За най-малкото съмнение в партийната линия или отправена критична бележка към Тодор Живков и обкръжението му викаха пред партийни бюра и комитети, обследваха, проверяваха, наказваха, изключваха и уволняваха.

Историите са откъс от книгата на Атанас Кременлиев “Из лабиринтите на българското разузнаване” на издателство “Труд”. Авторът е бивш шеф на отдела, който отговаря за страните от НАТО, в Първо главно управление на ДС.