Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Нови червени линии след срещата Байдън - Путин

Повтарят формулата на Рейгън и Горбачов: Ядрена война не може да бъде спечелена и никога не трябва да се води

Двамата лидери остават разделени по въпросите за кибератаките и правата на човека

Целта на Белия дом за срещата на върха между президентите Джо Байдън и Владимир Путин не беше "нулиране", а поставяне на мантинели, за да има по-стабилни и предсказуеми отношения. Двамата показаха кои са червените линии, които не трябва да се преминават, за да не последва отговор.

И двeте страни определиха срещата като ефективна. "Не е имало враждебност. Напротив, проведе се в конструктивен дух", каза Путин на пресконференция. От своя страна, Байдън коментира от Air Force One, преди да напусне Швейцария:

“Тонът на цялата среща беше добър, положителен.”

Животът на Байдън е изпълнен с тъга и разочарование, включително смъртта на съпругата и дъщеря му като млад сенатор и загубата на сина му Бо от рак, точно когато е планирал да се кандидатира за президент. Но въпреки трагедиите голяма част от обществения му живот е белязана от стремеж да види позитивното там, където другите не го виждат, коментира в. "Ню Йорк Таймс".

За разлика от четиримата си предшественици Байдън не влезе в Белия дом с целта за изграждане на положителни отношения с Русия, а за преминаване към към по-предсказуема връзка, която да помогне да се овладее разрушителното поведение на Москва. Белият дом имаше скромни очаквания и за срещата на върха в Женева. Основната цел на Путин бе да покаже червените линии, отвъд които не трябва да преминава администрацията на САЩ, и да защити жизненоважните интереси на Москва – на първо място Украйна. Основната червена линия за Москва са стремежите на Украйна да се присъедини към НАТО.

Срещата на брега на езерото в Женева – град символ на мира, започна обнадеждаващо. Когато се среща с чуждестранни лидери, Путин има лошия навик да пристига късно - понякога с часове закъснение - но този път той дойде навреме. Това осигури добро начало. В пресконференцията си след срещата руският президент като че ли се постара да изрази уважение към Байдън. Въпреки това,

дали срещата е успешна, зависи

от това, което ще се случи през следващите месеци. Твърде рано е да се каже ще има ли разведряване на отношенията, достигнали най-ниската си точка от 30 години с връщането на двамата посланици, смятат изследователите от мозъчния тръст "Брукингс".

От януари служителите на администрацията на Байдън говорят за готовността си да дадат отговор и принудят Русия да бъде отговорна за неприемливи действия, заедно с желанието за сътрудничество там, където интересите на САЩ и Русия съвпадат. Според в. "Ню Йорк Таймс" по време на Студената война перспективата за ядрено унищожение доведе до исторически договори и рамка, която помогна да не се стигне до разрушителен световен конфликт.

На срещата Байдън - Путин за първи път кибероръжията заради своя огромен потенциал да предизвикат хаос бяха в центъра на дневния ред. "Коментарите на Путин пред медиите предполагат, че двамата лидери не са намерили много общ език по този въпрос", коментира вестникът.

В отделната си пресконференция след срещата президентът Байдън заяви, че не е отправял заплахи, но е казал на Путин, че намесата в американската политика и някои кибердействия са недопустими и ще предизвикат американския отговор. Той намекна за значителните киберспособности на правителството на САЩ. "Последното, което се иска днес, е студена война", сподели Байдън на брифинга си и допълни: "Ние имаме значителни киберспособности и той го знае". Президентът допълни, че предстоят двустранни

“консултации”

по въпроси на киберсигурността

В пресконференцията си президентът Путин не пое отговорността за намеса в американската политика или кибератаки.

"Ние вярваме, че сферата на киберсигурността е изключително важна за света като цяло - включително за САЩ и за Русия в еднаква степен". Големият въпрос сега е: Кремъл продължава ли тези дейности? Това е едно от нещата, по които ще се прецени успехът от срещата на върха, смята "Брукингс".

Въпросът се усложнява допълнително от факта, че и двете страни използват и вероятно възнамеряват да продължат да използват киберсредства за събиране на разузнавателна информация.

Байдън каза, че САЩ ще продължават да говорят за демокрацията и правата на човека. Той специално повдигна въпроса за опонента на властта Алексей Навални, чието име Путин избягва, наричайки го „въпросния господин“. Кремъл е на мнение, че това, което се случва в страната, засяга единствено Русия.

Путин отклони въпросите за вътрешните репресии, прибягвайки до своята запазена марка – дискредитиране на позицията на противника чрез обвинение без пряко позоваване на доказателства.

Байдън отхвърли опита на руския лидер да сравни демонстрациите за демократични права в Русия с нападението на Капитолия на 6 януари т.г. "Казах ясно на президента Путин, че ние ще продължим да повдигаме въпроса за основните права на човека. Направих това, за което дойдох", категоричен бе американският президент след срещата.

В допълнение на позицията си по въпроса за правата на човека руският лидер каза, че

САЩ подкрепят опозиционните

групи в Русия,

за да отслабят страната, тъй като възприемат Русия като противник. "Ако Русия е враг, тогава какви организации ще подкрепи Америка в Русия?" - попита медиите Путин. - Мисля, че не тези, които укрепват Руската федерация, а тези, които я сдържат - което е публично обявената цел на САЩ“, пише в. "Ню Йорк Таймс".

Двамата президенти излязоха със съвместно изявление, подготвено предварително, в което повториха формулата на Роналд Рейгън и Михаил Горбачов, че "ядрена война не може да бъде спечелена и никога не трябва да се води". В декларацията се отбелязва съгласието им да стартират "интегриран двустранен диалог за стратегическа стабилност... за поставяне на основите за бъдещи мерки за контрол върху въоръженията и намаляване на риска". Байдън каза пред медиите, че с Путин са обсъдили следващите стъпки в контрола над оръжията и работата по ново споразумение за контрол над тях. Предстои Вашингтон и Москва да започнат

Диалога за стратегическа стабилност

Това са дискусии, които могат да обхванат широк кръг от въпроси, включително тези, по които едната или другата страна може да не е готова да преговаря.

По-големият въпрос е колко време ще отнеме на американски и руски служители да изработят мандатите за конкретни преговори. Държавният секретар Антъни Блинкен говори за интереса на САЩ към преговори, които да обхващат и ограничават всички американски и руски ядрени оръжия, стратегически и нестратегически - логично продължение на Новия договор за съкращаване на стратегическите въоръжения (новият СТАРТ). В началото на годината двете страни постигнаха споразумение за удължаване на срока на Договора за стратегическите въоръжения с пет години, което бе приветствано и от ЕС. САЩ

искат дебатите

да обхванат и нестратегическите оръжия

Макар да не отхвърлят това, руските служители се фокусират върху други въпроси, включително противоракетната отбрана и конвенционалните оръжия с голям обсег на действие. Съгласуването на различните приоритети може да не се окаже лесно, прогнозира "Брукингс".

Двамата президенти засегнаха трудни въпроси, най-вече руския конфликт с Украйна. Байдън каза, че е съобщил на Путин подкрепата на САЩ за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Лидерите са на едно мнение, че споразуменията от Минск предлагат начин за уреждане на разгарящия се конфликт в Донбас в бъдеще, но са на различни позиции по отношение на начина, по който трябва да се прилагат тези договорености.

Байдън и Путин засегнаха и други области от световната политика - включително Афганистан, възпрепятстването на Иран да се сдобие с ядрени оръжия, Арктика и изменението на климата, в които двете страни могат да имащ общи интереси. Предстои да видим как ще се развият дискусиите по тези въпроси, смята изследователката Анджела Стент. Президентите решиха, че техните посланици трябва да се върнат в своите посолства, което е разумна стъпка, тъй като последващите действия след Женева ще изискват сериозна двустранна дипломация.

Като цяло служителите на Белия дом и президентът трябва да бъдат доволни от минисрещата на върха в Швейцария. Тя постигна това, което според тях искаха да направят - изложи кое грубо руско поведение преминава червената линия и предизвиква американския отговор, и идентифицира области, най-вече

свързани със стратегическата стабилност,

в които САЩ и Русия могат да си сътрудничат. Усилената работа по надграждането на дискусиите на президентите ще започне скоро. От това зависи в следващите месеци дали минисрещата на върха в Женева е успех за интересите на САЩ, прогнозира "Брукингс".

Медиите цитираха изказването на американския президент преди да отлети от Швейцария, който отговори на опитите на журналисти да го накарат да каже нещо негативно: „Важното е да създадем оптимистичен фронт, като същевременно останем

реалисти

относно перспективите за реална промяна в дългосрочен план. Ако сте на мое място, бихте ли казали: "Е, не мисля, че нещо ще се случи. Това ще бъде наистина грубо. Мисля, че ще бъде наистина лошо - каза Байдън и попита журналистите: - Бихте ли гарантирали, че нищо няма да се случи?... Важното е да се разбере какви са интересите на нашия противник. В случая Путин иска "легитимност на световната сцена", казва Байдън.